егендата на световно кино Марлон Брандо днес щеше да навърши 100 години. Той е една от най-енигматичните и влиятелни фигури в Холивуд. Неговият талант, гъвкавост и нетрадиционен подход към авторството променят изцяло филмовата индустрия и оставят трайна следа върху поколения актьори.
Когато се подготвя за роля, той често слуша записи на репликите си, докато лежи. Актьорът смята, че тази позиция му помага да се съсредоточи.
Марлон Брандо е най-младият актьор, спечелил наградата на Академията за най-добър актьор. Тогава той е на 30 години, а филмът, в който участва, е „На брега“.
Брандо е активист за граждански права. Той подкрепя движението на афроамериканците и участва в протести и митинги.
Отказва ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът“ няколко пъти. Точно тази роля обаче се превръща в емблематична за него.
Когато печели „Оскар“ за ролята си на дон Вито, в знак на протест срещу отношението към коренните американци във филмовата индустрия, Брандо изпраща Сачейн Литълфеатер да откаже статуетката от негово име и да прочете изявление по темата.
Брандо е очарован от индианската култура и традиции, учи езиците им и дори осиновява индиански деца.
Актьорът е известен със своята бунтовническа и непредсказуема природа. Той често влиза в сблъсъци с режисьори и продуценти, настоявайки за промени в сценариите и импровизирайки репликите си по време на снимките.
Легендата на киното е категорично против насилието над животни и подкрепя организации, които се застъпват за етичното отношение към тях.
Марлон има страст към околната среда. Той активно агитира за екологични каузи и участва в усилията за защита на природните ресурси.
Той е обявен за секссимвол.
Актьорът изигра решаваща роля за възхода на независимото филмово движение. Решението на Брандо да финансира и участва в нискобюджетни независими филми проправя пътя за бъдещите независими кинотворци.
Брандо отказва няколко емблематични роли по време на кариерата си, сред които на Джеймс Бонд и в „Полет над кукувиче гнездо“.
Освен актьорският талант, Брандо е и талантлив музикант. Той свири на няколко инструмента.
Брандо е роден в Оклахома, Небраска. Майка му е от ирландско-английски произход, а баща му – от холандско-германски. Марлон има трудно детство, заради скандалите и проблемите между родителите му. Той е слаб ученик и често бяга от училище. На 16-годишна възраст е изпратен от баща си във военната академия, но е изключен от там точно заради проблеми с дисциплината. Въпреки това той завършва училище.
И така лошото момче от Оклахома решава да насочи енергията си към театъра и киното.
През 1944 г. Брандо дебютира на Бродуей в пиесата „Аз помня мама“ (I Remember Mama). Първият голям успех на младия актьор е участието му в представлението „Кафене Тръклайн“ (Truckline Café) през 1946 г., а нюйоркските критици го категоризират като най-обещаващия актьор на „Бродуей“. През 1947 г. той изиграва най-известната си роля на театрална сцена – Станли Ковалски в драматичната творба на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“ (A Streetcar Named Desire), режисирана от Елия Казан.
През 1950 г. Брандо изиграва първата си роля на голям екран във филма „Мъжете“ (The Men). Той престоява един месец в болница за ветерани, за да се подготви за ролята. През 1951 г. участва във филмовата адаптация на пиесата „Трамвай Желание“, която му носи първата от четирите поредни номинации за награда на Филмовата академия за най-добра мъжка роля..
Следващата роля, за която Брандо е номиниран за „Оскар“, е за филма от 1952 г., „Да живее Сапата!“ (Viva Zapata!). Третата номинация е през 1953 г. за ролята му във филма „Юлий Цезар“ (Julius Caesar), адаптация на пиесата на Уилям Шекспир. За участието си в „Да живее Сапата!“ и „Юлий Цезар“ той получава две награди на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) за най-добра мъжка роля.
През 1953 г. Брандо участва и в драматичния филм на Стенли Крамър „Дивият“ (The Wild One), създаден по романа на Франк Руни, в който героят му Джони Стаблър е мотоциклетист и гангстерски лидер, който тероризира малък град.
