Сега четете
Мариян Славов:Kнигата “Ехо от погледи”съдържа стихове,в които живеят всички емоции, които съм изпитвал през последните години

Мариян Славов:Kнигата “Ехо от погледи”съдържа стихове,в които живеят всички емоции, които съм изпитвал през последните години

Мариян Славов е роден на 22 септември 1982-а година в град Стара Загора. Следва Култура и Изкуство в Нов Български Университет, и завършва Журналистика с отличие през 2009-а година. През годините публикува стихове в списанията Андромеда и Графоман, краткият му разказ „Пропадане“ печели трета награда във вътрешен конкурс на списание Андромеда през 1999-а година. През 2018 е номиниран за престижната журналистическа награда Медиа Мастърс.

В основата на творчеството му лежат основните човешки ценности и идеали, идеите за добро и зло, смисълът на човешкия живот и любовта.“Ехо от погледи“ е дебютната стихосбирка на Мариян. Плод на дългогодишни творчски усилия, тя събира в себе си стихове от различни периоди в живота на автора. В „Ехо от погледи“ ще намерите много истини, това е интимна книга за житейския път на едно сърце. Този път е трънлив, неутъпкан, често сведен до малка пътека, която се губи от поглед, но крайната цел винаги е една. Любовта. „Ехо от погледи“ не е любовна лирика. Това е книга за мечти и разочарования, за щастие и тъга, това е книга за есента, за съдбата и за онези дълбоки усещания, които ни правят хора.

Какво ще намерят читателите ти в книгата “Ехо от погледи”?

Книгата съдържа стихове, които съм писал в продължение на повече от 20 години.

Често казват, че първата книга е най-трудно, именно защото се натрупва огромно количество материал и в крайна сметка човек трудно избира какво да включи в книгата и какво да остави извън нея.

В тази книга се надявам някои от тях да успеят да докоснат читателите ми.

Ти си завършил журналистика какво те накара да напишеш книга?

Любовта ми към писаното слово. Още от много ранна детска възраст родителите ми успяха да ми покажат магичния свят на книгите.

Това, което казват – “не можеш да пишеш, без да си чел много” – е напълно вярно.

В моя случай журналистиката беше просто средство да продължа да пиша и да успявам да се издържам от това.

Младите това според теб четат ли и ще ги докосне ли с нещо твоята книга?

Има една интересна история за Платон, който още преди повече от 2000 години казал “Младите вече не стават, когато възрастен влезе в стаята” и изразил съмнение в тогавашното поколение.

Аз смятам, че интелигентни и любознателни хора винаги ще има, независимо от века, в който живеем. Познавам много млади хора, които буквално живеят за книгите и се надявам да открият емоция, която да съпреживеят в моята книга.

Тъй като ти си писал и си работил за икономически медии не мога да те те попитам как ти се вижда сега икономическата ситуация в България?

Честно казано, в момента съм много далеч от политиката и икономиката като теми. Личното ми усещане е, че държавата се развива.

Може би все още сме далеч от останалите членки на Европейския Съюз, но смятам, че посоката е положителна.

Сега работиш в технологична медия пишеш главно за технологии. Какво е мнението ти за изкуственият интелект?

Имаме невероятната възможност да живеем във време, в което технологиите се развиват с главоломна скорост. Аз лично съм станал свидетел на няколко технологични революции. От домашните стационари телефони, през аудио касетите, компакт дисковете, видеокасетите, MP3 плейърите, до плоските телевизори и сега – изкуствения интелект.

Единственото, което би могло да ни плаши, е че моралът на човечеството изостава като развитие от технологиите. Изкуственият интелект, както всяка друга технология, е просто инструмент. Това как ще бъде използван зависи от човека, който стои зад него.

Според теб технологията ще измести ли хората в много сфери, за които дори не сме подозирали?

През XVIII-и век, по време на Индустриалната революция, хората са имали подобни опасения.

Но ето ни тук, живи и здрави, по-свободни от всякога. Разликата с днешния век и изкуствения интелект в частност, е че нещата се случват много бързо, от една страна, а от друга – че AI посяга на нещо, което винаги сме смятали за запазено за хората – творческото начало.

Вижте и

Не съм притеснен, че AI ще замени поетите, писателите, журналистите, художниците и останалите артистични професии. AI не е “интелект” в смисъла, който влагаме в това.

Той е просто алгоритъм, който може да открива модели и да ги пресъздава добре, нищо повече. AI няма вътрешно разбиране за красиво, тъжно, и в настоящата му форма, може единствено да имитира, но не и да роди нещо наистина ново.

Какви са твоите хобитата?

Освен поезията и писането генерално, свиря на китара и пея. Преди години имах собствена група, но животът и отговорностите превърнаха китарата и пеенето просто в хобита. Занимавам се със спорт във всичките му форми, а също така ми доставя удоволствие да уча екзотични езици, като японски, арабски.

Запален почитател на моторните спортове съм, имах удоволствието да работя една година като Формула 1 журналист.

Често се отбивам на картинг пистата, за да усетя част от адреналина и скоростта. В университета бях в отбора по фехтовка и три години се състезавах на национално ниво, а като по-млад членувах в клуб по астрономия.

Какво ще кажеш на младите като съвет, за да бъдат по-успешни в живота?

Не мисля, че съм в позиция да давам подобни житейски съвети.

За мен най-важното е, човек да е достатъчно осъзнат за собствените си желания. Да не живее нечий чужд живот и да сбъдва чужди мечти. Нека хората първо открият какво ги радва, какво ги кара да стават сутрин с усмивка, какво ги прави щастливи, и едва след това да се опитат да превърнат част от това в професия и начин на живот.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре