Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
НА 22 МАРТ 2024 ГОДИНА ЧЕСТВАМЕ 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ ПОПОВ, ОТДАЛ ЖИВОТА СИ НА БЪЛГАРСКИЯ ТЕАТЪР И КИНО И ЧАСТ ОТ ЗЛАТНОТО ПОКОЛЕНИЕ НА ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
Датата 22 март 2024 г. не е без своя отпечатък. Навършват се 100 години от рождението на големия артист Георги Попов. Любимият на поколения българи актьор оставя след себе си десетки превъплъщения на сцената и над 20 роли за големия екран.
Георги попов е роден на 22 март 1924 год. в село Веселие. Носител е на най-престижните артистични отличия лауреат на димитровска награда – заслужил артист от 1966 г и „народен артист“ от 1984 г. . Роднините му го помнят като личност, достойна за модел на подражание, не само като отдаден на театъра професионалист, но и човек въвлечен в певческата и телевизионно- филмовата кариера.
По този повод медията планира множество събития в София, Бургас и Черноморец.
Георги Попов е български актьор. Роден на 22 март 1924 г. в созополското село Веселие, но по-късно семейството му се преселва в Бургас, където той завършва прогимназия, а след това и класическа гимназия. В архива на националното радио има песни изпълнявани от него между които “Нашата учителка по руски“. Уаства в златния Орфей. А през 1980 участва в конкурса – Бургас, морето и трудовите хора с песента „Как летят тези дни години“ . По това време на оседемдесетте години песните в конкурса се съпровождат от естрадни оркестър на Бургас. През1981 песента е включена в албум.
В Бургас той е учил заедно с Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Милка Янакиева, Любомир Бодуров, Георги Раданов.
Той е баща на уважаваната авторка на медията Любословие.БГ д-р Драга Попова и дядо на главният редактор на Любословие.БГ Андрей Велчев.
През 1949 година завършва Държавната театрална школа в Народния театър „Иван Вазов” в класа на Боян Дановски.
Актьорът има над 120 роли в театъра и близо 22 в киното. Емблематични са неговите големи превъплъщения в ролите на – адвокатът – /„Любов необяснима“ -Н. Йорданов/, инквизиторът /“Чучулигата – Ануи“/, Ефраим Кебът /“Страсти под брястовете“ – О’Нийл/, крал Хенри /“Крал Хенри ІV – Шекспир“/, Радион Николаевич /“Старомодна комедия“ – Арбузов/ и други.
Върхови постижения на българската комедия за онова време са ролите му на Манчо от „Вражалец“, Остап Бендер от „12-те стола“, Тартюф, Меркуцио от „Ромео и Жулиета“, Искиердо от „Монсерат“, пастор Мендере от „Призраци“, Фирс от „Вишнева градина“, Охрю-Бохлю от „Мата Хари“ и последната – в „Майстор Соленс “ от Ибсен и други.
Още се помнят ролите му във филмите: „Ребро Адамово, „Хитър Петър“, “Невероятна история“, майор Вайс от поредицата „На всеки километър“.
Георги Попов играе в Народния театър, а после в театър „Сълза и смях“.
През 1972 г. Георги Попов загърбва столицата и се оттегля в Бургас и Черноморец. В драматичен театър „Адриана Будевска” изиграва най-престижните си роли. Носител е най-високите театрални отличия.
Почива на 7 март 1995 г. на 70 години
Георги Попов /22.03.1924 – 07.03.1995/ е български актьор.
През 1949 година завършва Театралната школа и постъпва към тощу що открития филиал на Народния театър в класа на Боян Дановски.
Работил е в Народен театър „Иван Вазов“ (1949 – 1966), Сатиричен театър „Алеко Константинов“ (1966 – 1969), театър Сълза и смях (1969 – 1972) и Драматичен театър „Адриана Будевска“ в Бургас (1972).
В активния си творчески период от 1954 до 1984 година се снима в 22 български филма, измежду които:
„Ребро Адамово“ (1958), в ролята на Адам,
„Невероятна история“ (1964), в ролята на адвокат Егаров,
„Старинната монета“ (1965), в ролята на Канев,
„На всеки километър“ (1969), в ролята на майор Вайс,
Серия 3 „Пеещият часовник“,
Серия 4 „Трите удивителни“
Серия 5 „Насрещни влакове“
Георги Попов е съпруг на примабалерината Люба Колчакова.
Награди и отличия
Заслужил артист (1966).
Димитровска награда
Театрални роли
„Както ви се харесва“ (Уйлям Шекспир) – Жак
„Село Борово“ (Крум Велков) – Игнат
„Млада гвардия“ (Александър Фадеев) – Земнухов
„Волпоне“ (Бен Джонсън) – Волторе
„Вражалец“ (Ст. Л. Костов) – Манчо Вагърджиев
„12-те стола“ (Илф и Петров) – Остап Бендер
„Чучулигата“ (Жан Ануи) – инквизиторът
„Ромео и Жулиета“ (Уйлям Шекспир) – Меркуцио
„Суматоха“ (Йордан Радичков)
„Призраци“ (Хенрих Ибсен) – пастор Мендерс
„Вишнева градина“ (Антон Чехов) – Фирс
„Римска баня“ (Станислав Стратиев) – художника
„Любов необяснима“ (Недялко Йорданов) – адвоката
Телевизионен театър
„… И компания“ (1971) (Йордан Радичков)
„12 стола“ (1969) (Илф и Петров) – Остап Бендер
„Недорасъл“ (1969) (Денис Иванович Фонвизин)
Филмография
1988Ловци в Мексиканската прерия: Бенито Хуарез – („Präriejäger in Mexiko: Benito Juarez“)
Ловци в прериите на Мексико: Бенито Хаурез – 2 заглавиеГДР
1988Ловци в Мексиканската прерия: Лешоядовият клюн – („Präriejäger in Mexiko: Geierschnabel“)
Ловци в прериите на Мексико: Лешоядовият клюн – 2 заглавиеГДР
1987Фридолин – („Fridolin“)7ГДРНико Балтаков
1985Нощем с белите коне6
1984Не знам, не чух, не видяхсвидетел от блока
1982Почти ревизия4Васил, бащата
1982Николо Паганини – („Никколо Паганини“)4СССР / България
1978Топлодиректорът на затвора
1978„Amor holt sich nasse Füße“ГДРАмор Николаев
1977Баш майсторът на мореглавният счетоводител
1976Лебед
1973Бягство в Ропотамо„Пантерата“
1970КитПопов, вторият заместник
1969 – 1971На всеки километър26майор Вайс (в 3-та серия: „Пеещият часовник“, 4-та серия: „Трите удивителни“, 5-а серия: „Насрещни влакове“)
1968 Бялата стая – докторът
1967С дъх на бадеми-следователят
1965Старинната монета
1964Невероятна история- адвокатът Егаров
1964Приключение в полунощ- капитан Ковачев
1962Златният зъб- полковникът
1962Царска милост – Стоян войвода
1961Нощта срещу 13-иследователят Митев
1961Краят на пътяоператорът
1961Призорибай Георги
1960Хитър Петъригуменът Калистрат
1959Пътища2 нов.директорът (в новелата „Пътят минава през Беловир“)
1958Законът на моретоГец
1956Ребро АдамовоАдем
1956Точка първарадио- коментатор
1954Септемврийци – капитан Радев
1954Песен за човека
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание