Общо 54 процента от пациентите със сърдечна недостатъчност имат сънна апнея – заболяване, при което човек спира да диша по време на сън. Един от основните белези на заболяването е хъркането през нощта, но не всички хора, които хъркат, страдат от сънна апнея, обясни д-р Петър Калайджиев от Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“. Това съобщиха от пресцентъра на лечебното заведение.
Д-р Калайджиев, който е асистент към Катедра „Спешна медицина“ на МУ-София, защити своя дисертационен труд на тема „Остра сърдечна недостатъчност и нарушения на съня“ за придобиване на научна и образователна степен „Доктор“. Оказва се, че проблемите със съня и в частност сънната апнея са сериозен рисков фактор за развитие на инфаркт или инсулт и затова трябва да бъдат лекувани навреме.
Сънната апнея може да има сериозни последици върху сърдечно-съдовата система, добавиха от ИСУЛ.Ефектите включват:
– Повишено кръвно налягане: Прекъсванията в дишането, които са характерни за сънната апнея, могат да повишат кръвното налягане, което увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания като инсулт и сърдечен удар.
– Сърдечна аритмия: Сънната апнея може да доведе до сърдечни аритмии като резултат от стреса, на който е подложено сърцето поради недостатъчно кислородно насищане и повишено кръвно налягане.
– Нощни аритмии: Прекъсванията в дишането, които характеризират сънната апнея, могат да предизвикат нощни аритмии, които могат да влошат качеството на съня и да увеличат риска от сериозни сърдечни проблеми.
– Повишен риск от сърдечна недостатъчност: Както вече споменахме, сънната апнея е свързана с увеличен риск от развитие на сърдечна недостатъчност и коронарна болест.
Симптомите на сънна апнея могат да включват:
– Хъркане: Обикновено един от най-очевидните симптоми, особено ако се съчетава с прекъсвания в дишането. Прекъснат дълбок сън: Хората със сънна апнея често се събуждат повече през нощта, като резултат на прекъснатия сън.
– Умора и сънливост през деня
– Сърдечни проблеми
– Неспособност за концентрация: Прекъснатият сън може да влоши когнитивните функции и концентрацията.
– Повишено кръвно налягане: Сънната апнея може да допринесе за повишено кръвно налягане и други кардиоваскуларни проблеми.
Лечението на сънна апнея може да включва:
– Промяна в начина на живот: Загубата на тегло, избягването на алкохол и тютюнопушене, редовна физическа активност и подобряване на навиците преди сън могат да подпомогнат лечението.
– Употреба на CPAP устройства: Continuous Positive Airway Pressure (CPAP) устройствата се използват за отваряне на дихателните пътища и поддържане на нормалното дишане през цялата нощ.
– Орални апарати: Специално изработени апарати могат да помогнат за поддържане на дихателните пътища отворени по време на сън. Хирургически процедури: В някои случаи се извършват хирургически процедури за корекция на анатомични проблеми в горните дихателни пътища, които предизвикват сънна апнея.
Лечението на сънна апнея обикновено се индивидуализира в зависимост от тежестта на състоянието и индивидуалните нужди на пациента. В клиника по Кардиология на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ се прилага комплексен подход за диагностика и лечение на пациенти със сърдечно-съдови заболявания и сънна апнея, обясни д-р Калайджиев.
В интервю за БТА в средата на март тази година проф. д-р Иван Стайков заяви, че нарушението на съня или нарушението на бодърстването са едни от най-честите проблеми в ежедневието. Засегнати са средно между 20 – 30% от общото население, уточни той.
Каква е вашата реакция?
