Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Петима български музиканти от световна величина, които за пръв път свирят заедно в този състав, ще гостуват в Казанлък за 30-те Чудомирови празници. Това съобщи пианистката Надежда Цанова, която е родом от Казанлък. Тя е част от клавирния квинтет, който ще изпълни произведения на Йоханес Брамс и Роберт Шуман на 31 март в залата на Исторически музей (ИМ) “Искра”. В квинтета първа цигулка е Ангелина Абаджиева, Кремена Оксенкруг ще свири на втори пулт, на виолончелото е Александър Сомов, а на виола- Румен Цветков.
Наричам този квинтет “dream team” (отбор – мечта), каза Цанова. По думите й това са наистина едни от най-добрите музиканти на България. Те ще изпълнят пиано квинтети на Шуман и Брамс, които Цанова определи като “мащабни, титанични произведения”. Според нея това са едни от най-красивите камерни творби, писани за такъв състав. Всичките петима музиканти са носители на редица национални и международни награди и признания и са работили в множество музикални проекти.
Ангелина Абаджиева е цигуларка и концертмайстор на филхармонията в Кьолн. Работила е и като концертмайстор в Майнцкия театър, “Метропол театър“ – Берлин и радио WDR в Кьолн, където е поканена да се включи в Златния фонд на радиото, записвайки като солист на радио оркестър под диригентството на Хелмут Фрошауер.
Кремена Оксенкруг е директор на симфоничния оркестър в Сливен. Дълго време е била организатор и артистичен директор на фестивал за барокова музика във Венеция, преподава цигулка във висше учебно заведение в Белгия.
Виолистът проф. Румен Цветков живее в Испания и преподава виола в консерватории в Испания и Нидерландия, както и в Нов български университет в София. Той е соло виолист на симфоничния оркестър на Испанската кралска опера във Валенсия по лична покана на един от най-изтъкнатите диригенти на световно ниво маестро Зубин Мета.
Александър Сомов живее във Франция, където е водач на виолончеловата група на филхармоничния оркестър в Страсбург. Той е редовен концертмайстор на Лондонската филхармония.
Надежда Цанова е концертиращ солов пианист с редица изяви в Европа, САЩ, Азия, участва и в редица музикални проекти. За поредна година тя е номинирана в конкурса на предаването „Алегро виваче“ на програма „Хоризонт“ на Българското национално радио за Музикант на годината в класическите жанрове за 2023 г. В предходното му издание тя печели наградата в категория “Активна творческа дейност”.
“Идеята за концертите е моя и на Кремена Оксенкруг. Решихме да създадем един много качествен камерен ансамбъл и се надяваме, че тези изяви са само началото”, коментира Надежда Цанова и посочи, че квинтетът ще изпълни същия концерт в Сливен на 28 март. През юни ще изпълним същите квинтети и в София, посочи тя. Винаги съм държала на качеството на музиката, която се изпълнява, а работата с тези хора е точно такава, защото това са действително изключителни музиканти, подчерта тя.
Според нея Казанлък е много подходящо място за подобна изява, тъй като има дългогодишна история в производството на струнни инструменти. “За мен е винаги огромно удоволствие да се връщам да свиря в родния си град и много исках да доведа тези забележителни музиканти. Благодарна на съм на организаторите, че това може да се случи точно в рамките на празниците”, каза още тя.
В залата на ИМ “Искра” самата Надежда Цанова ще свири на рояла на именития композитор акад. Петко Стайнов. Тя изрази мнение, че в Казанлък с годините е възпитано уважение към класическата музика и концертът ще предизвика интерес.
Програмата на Чудомирови празници в Казанлък, организирани от фондация „Чудомир“, едноименния Литературно-художествен музей и Община Казанлък, включва още редица разнообразни културни събития. Те ще започнат на 25 март и ще продължат до 1 април. За поредна година с тях жителите и гостите на Казанлък ще си спомнят за живота и творчеството на известния писател и художник Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание