Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Преходът към изкуствения интелект ще наподобява индустриалната революция по размах и ефект, който ще окаже върху трудовия пазар – някои работни места ще изчезнат, други ще се трансформират в нови, трети ще бъдат създадени. Това каза управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева пред Световната правителствена среща, която започна днес в Дубай, Обединените арабски емирства.
Въпросът, според Георгиева, е дали сме готови за този преход, По думите й някои страни са подготвени, но мнозинството като цяло не са и това са най-вече развиващи се страни, докато по-развитите икономики са в по-добри позиции.
МВФ следи четири фактора в този процес – дигитална инфраструктура, умения на работещите и мобилност на пазара на труда, иновации – колко страните са готови да инвестират в изследователска и развойна дейност, и регулации и етика, посочи ръководителката на Фонда.
Двата най-големи риска по отношение на ИИ са неравномерното развитие и опасността той да доведе до нови неравенства, наред с риска „създаване на вселена от изкривени представи“.
Перспективите за световната икономика Георгиева описа като насочване към „меко приземяване“, но предупреди че рисковете остават високи, включително от разпространение на неблагоприятните последици от конфликта в Газа, ако той се окаже продължителен, както и от ситуацията по маршрута през Суецкия канал.
Според ръководителката на МВФ лихвите на водещите централни банки в света могат да поемат надолу предвид намаляването на инфлацията през последната година, но припомни уроците, научени в пандемията: очаквайте неочакваното и не се оставяйте да бъдете хванати неподготвени.
Георгиева призова предстоящите избори в редица страни по света да не стават повод за тревога, тъй като в крайна сметка това ще създаде предвидимост, а уроците от последните кризи включват и колко са важни икономическите основи.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание