„Баща ми купуваше с чували по 160 кг боб наведнъж. Сутрин, обед, вечер… няма първо, второ, трето – незапържен боб със салатка от лук, оцет и олио, малко маслинки, здравословен черен хляб и така.. Но и четиримата, с университетско образование… Уважавани хора!
Баща ми беше велик възпитател – аз не съм толкова добър като него. Той умееше да направи нещо, да е смислено. Най-често чрез ограничения, оскъдица, чрез създаване на интерес.
Отглежда 4 деца – всичките с университетско образование, като принципът беше: “Не събирай богатства, които молец ги гризе, ръжда ги пояжда”, тоест нещо, което могат да ти го вземат.
Другите деца ги молят и гонят с лъжицата да яде детето по една за мама, за тати, за леля… кашичката и то плюе, нали, и не иска. При нас такива неща нямаше. Има един кафез, който за синджир е окачен на тавана, и като си дойде вечер от работа – тогава се вади храната. А ние чакаме като зверове – наредили сме се около масичката. Яде се, взима се после тенджерката, захлупва се, скрива се и пак слага катинара отвънка. Няма да ядеш ли? Всички с червени бузки, никой болен няма! Като в приказките.“
Теодосий Теодосиев е единствен учител в България, награден с почетен диплом от Българския парламент. За дългогодишния си безкористен труд и издигане авторитета на България, е удостоен със званието „Почетен гражданин“ на родния си град Казанлък
Каква е вашата реакция?
