Най-голямото постижение за мен е начинът, по който поставихме България на картата на европейските и световните климатични политики. Участвахме в Конференцията за изменение на климата (КОП 28) в Дубай и бяхме активни и в европейската преговорна позиция. Това заяви в интервю министърът на околната среда и водите Юлиян Попов. Като държава научихме много и от първа ръка за преговорния процес, така че оттук нататък да не бъдем просто консуматори на политики, стигнали до нас през Брюксел, а да сме участник, който може да защитава националните си интереси по най-добрия начин, коментира министърът.
Любословие.бг припомня, че България организира свой павилион в Дубай през декември, по време на който се проведоха различни събития.
Методиката за дюните и изработването на предложения за неприятните миризми са друг приоритет в работата на Попов. Защитата на националните паркове за ограничаване достъпа на субсидиран едър добитък е друг успех, който той открои. Приоритет ни е и работата по затваряне на наказателните процедури, които са 15 в областта на околната среда, отбеляза също Попов. Той посочи и ролята на България в дискусиите за екологичното възстановяване на Украйна като друга тема, с която министерството се е ангажирало активно.
Министерството на околната среда и водите (МОСВ) работи по кампания за чисти градски реки. В момента правим обследване на софийските реки – какво е тяхното състояния и дали има незаконни зауствания и изливане на замърсени води, за да може да преминем към по-конкретен план, който да се реализира с Регионалната инспекция по околната среда и водите и с общината, обясни министърът.
Относно съдбата на въглищните централи и на работещите в тях Попов отбеляза, че една от целите е работата по разработването на общ план за управление на целия район „Марица изток“. Трябва да имаме предвид, че хората, които работят в „Марица изток“, имат висока квалификация, която е приложима в индустрията така или иначе. Идеята не е миньорите да се научат да правят презентация на Power Point или пък да отворят кафенета. Става въпрос за това как да използваме опита на миньорите, за да привлечем индустриите към тях, коментира министърът.
Хората не бива да се притесняват, защото има достатъчно регулаторни функции, които няма да позволят спонтанно изграждане на централи където и да било, и защото това няма как да стане бързо, отговори Попов на въпрос за възможно изграждане на вятърни централи в Черно море.
Министър Попов, кой изпълнен приоритет в рамките на мандата Ви като министър бихте откроил като успех?
– Най-голямото постижение за мен е начинът, по който поставихме България на картата на европейските и световните климатични политики. Участвахме в Конференцията за изменение на климата (КОП 28) в Дубай. Тази конференция е върхът на преговорния процес, който определя параметрите на развитие на световната икономика. От това зависи бъдещото на нашата индустрия, енергетика, транспорт и т.н. Присъствахме на срещата с делегация от 280 души, организирахме 22 събития, участвахме в чуждестранни такива. Бяхме активни и в европейската преговорна позиция. Като държава научихме много и от първа ръка за преговорния процес, така че оттук нататък да не бъдем просто консуматори на политики, стигнали до нас през Брюксел, а да сме участник, който може да защитава националните си интереси по най-добрия начин.
Одобрената Методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни за създаването и поддържането на специализираните карти и регистри на обектите също е много важно решение. Ако тя се следва, ще сложи край на унищожаването на дюните. Напреднахме много и в защитата на националните паркове по отношение на ограничаването на достъпа на субсидиран едър добитък, което присъствие има негативно въздействие върху тези територии. Работим и по предложенията за неприятните миризми. Няма европейска директива, няма международен опит, на който да стъпим по тази тема безпроблемно. Приоритет ни е и работата по затваряне на наказателните процедури.
Колко са наказателните процедури в момента?
– Имаме 15 открити наказателни процедури. На най-напреднал етап – уведомителен от страна на Европейската комисия (ЕК), са пет. Толкова са и на следващ етап – мотивирано становище. Тези два етапа са в досъдебната фаза, т.е. това е комуникацията между ЕК и държавата членка, която може да се съгласи или да спори за това дали има нарушение или не. Всеки от етапите отнема почти година. В случай че спорът продължи и няма предприети от държавата действия, процедурата отива в съдебна фаза. В съдебна фаза са останалите пет наказателни процедури. Две от тях са за честотата на въздух във връзка с нивата на фини прахови частици (ФПЧ) и серен диоксид. Имаме постановени решения на Съда на Европейския съюз. За ФПЧ съдът отхвърли искането на Комисията срещу България за заплащане на финансова санкция за нарушения, но страната ни продължава да има задължението за постигане на съответните норми. Наказателната процедура за серния диоксид е свързана с района на Гълъбово. Държавата е осъдена заради дългогодишни превишения на нормите, но данните за 2022 и 2023 показват, че превишения няма. Ако се установи устойчиво спазване на нормите, процедурата ще бъде закрита. Друга стара наказателна процедура е свързана със старите общински депа, които държавите е трябвало да затворят до юни 2009 г. България изведе от експлоатация последните такива депа през 2017 г., но остана ангажиментът по тяхната рекултивация. Това е дълъг процес, затова и говорим за процедура, навлязла във фаза на завеждане на искова молба за заплащане на санкции. През миналата година се положиха много усилия и последните три депа бяха рекултивирани, така че може да очакваме ЕК да закрие.
Наказателната процедура не е наказание, а начало на разговор, който започва тогава, когато ЕК има притеснения, че нещо може би не е наред. Тогава влизаме в процес на диалог и проверка. Околната среда е сферата, в която има най-много наказателни процедури във всички страни. Можем да кажем, че ние сме някъде по средата.
Затварянето на въглищните централи ще допринесе ли за така необходимото подобряване на качеството на въздуха?
– Въглищните централи по принцип имат локално въздействие, както в случая с Гълъбово. Ние всъщност сме постигнали онова намаление, което обещахме за 2026 г. Това става по чисто пазарен принцип. Нашите териториални планове за справедлив преход съдържат парадоксален елемент – на нас ни искат да обещаем нещо формално, което ние намираме за трудно заради местната реакция, а в същото време надминаваме този ангажимент. След 2030 г. няма шанс да продължат работата си. При нас може да се случи и британският вариант – за осем години Великобритания сведе участието на въглищните централи в електроенергетиката си от 40% на 2%. В последните три години въглищното производство се върти между 1% и 3%.
Обсъжда ли се вече как ще стане преходът, как ще се преустроят икономически въглищните райони и каква заетост ще имат работниците?
– Последните няколко месеца вече тръгнахме в конкретна посока. Едно от нещата е работата по разработването на общ план за управление на целия район „Марица изток“. Това е много важно, за да не дойде някой и просто „да отскубне“ ценна част от този район. Водят се разговори със синдикатите, има споразумение с правителството, което се договаряше в серия от срещи, то също е ясен ориентир за това в каква посока да се върви. Предаването на териториалните планове дава възможност за подкрепа на нови производства и нови инвестиции, както и на професионални обучения. Но трябва да имаме предвид, че хората, които работят в „Марица изток“ имат висока квалификация, която е приложима в индустрията така или иначе. Идеята не е миньорите да се научат да правят презентация на Power Point или пък да отворят кафенета. Става въпрос за това как да използваме опита на миньорите, за да привлечем индустриите към тях. Т.е. съвсем обратен е процесът, който обсъждаме, от това, което се смята – че затваряме въглищните централи и се чудим какво да правим с тези хора и им търсим някаква компенсация. Смятам, че в рамките на 10 години „Марица изток“ може да привлече инвестиции между 20 и 30 млрд. евро.
Тогава водят ли се разговори, например при официални визити и в чужбина, за привличането на тези инвестиции?
– Колкото и да е странно, този разговор сме го започнали ние, преди пет-шест години. Някои държави са напреднали повече. В Унгария, Република Северна Македония, Гърция има програми за целенасочена трансформация на въглищните региони в посока на новите индустрии. Терминът „преход“, базиран на активите, се възприема все по-широко.
Какви поуки си взехте от предизвикателството с потенциалното замърсяване на Черно море след взрива на „Нова Каховка“?
– Въведохме практиката на всекидневно осведомяване на обществеността за всичко, което знаем и откъде имаме тази информация. Информирахме какво се очаква да се случи според моделите на различни научни екипи, така че можехме да кажем, че в момента няма опасност и че в следващата една седмица вероятността да има замърсяване е много ниска. Успяхме в много голяма степен да намалим паниката, тревогата, която се роди от незнание какво става след взрива. Това е екологична катастрофа, но тя бе локална. Трябваше да обясняваме непрекъснато и въпреки това се сблъскахме не само със скептицизъм, но също и с целенасочена кампания, която целеше да провали туристическите сезони в България и Румъния, като това беше другият урок, за който си дадохме сметка. Необходимо е да имаме по-висока прозрачност, да показваме нашата работа и да покачим доверието в нашата институция.
Лансирахте идеята България да има водеща роля в екологичното възстановяване на Украйна заради пораженията от войната. В какво се изразява тази роля?
– Екологичното възстановяване на Украйна е в рамките на „Формулата за мир“ на президента Володимир Зеленски. Работим заедно с Финландия и Германия за това как екологичното възстановяване може да бъде структурирано и как щетите могат да бъдат финансово оценени посредством някаква международна формула. От една страна, говорим за директен ангажимент, като нашите екипи са в контакт с министерството на околната среда на Украйна. От друга страна, много по-важно е да се повдигне казусът за екологичния проблем вследствие на войната пред международната общност. Правим това във всяка една международна среща. Войната с Украйна е може би първата в историята, която финансово се оценява в хода на самата война.
Води се дебат за изграждане на вятърни централи в Черно море. Каква е позицията Ви?
– Хората не бива да се притесняват, защото има достатъчно регулаторни функции, които няма да позволят спонтанно изграждане на централи където и да било и защото това няма как да стане бързо. Смятам, че офшорна вятърна енергия може да започне да се изгражда след 2030 г. Самият технологичен процес на планиране е дълъг, освен това е свързан и с друг тип електропреносна инфраструктура. Всяка една такава зона, в която евентуално могат да се изграждат вятърни централи, ще трябва да е предварително определена на основата на множество консултации с жители, рибари, хотелиери, туристически организации, но също и трябва да се съобразим с всички екологични изисквания. Черно море стои на пътя на мигриращите птици, например. Трябва да се имат предвид и сигурността. Офшорната вятърна енергия трябва да е по-навътре в морето. Най-вероятно ще трябва и още да се развие технологията на плаващите турбини, която е по-скъпа.
Казусът с изграждането на магистрала „Струма“ още ли е в полето на МОСВ?
– Много хора питат МОСВ за магистрала „Струма“, но министерството не изгражда и не планира автомагистрали. Ние можем да оценим дали даден инвестиционен проект отговаря на екологичните изисквания. От наша гледна точка е много важно интензивният трафик да бъде изнесен от Кресненското дефиле в голямата си част, за да не се стигне до необратими нарушения и щети върху биоразнообразието.
Може ли да дадете повече конкретика по обявената инициатива за по-чисти градски реки?
– Инициативата ще цели да въвлече местните и областните управи, както и гражданите, за това, че чистотата на градските реки също е важна. Хората „се хванаха“ за коментара за зарибяването на Перловска река. Ние няма да зарибяваме просто така, а ще създадем условия за зарибяване. Наличието на риба е индикатор за състоянието на водния обект. В момента правим обследване на софийските реки – какво е тяхното състояния и дали има незаконни зауствания и изливане на замърсени води, за да може да преминем към по-конкретен план, който да се реализира с Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) и с общината. МОСВ може да налага санкции за незаконни зауствания и замърсявания на реки. Изпълнителната агенция по околната среда (ИАОС) прави редовен мониторинг на повърхностните води, имаме данни за състоянието на четирите водни басейна.
Кое е любимото Ви място сред природата?
– Централен Балкан ми е любимо място. Най-често ходя на Витоша – една изключително красива планина, с уникална флора и фауна, която, понеже едва ли не е в центъра на София, я пренебрегваме.
Каква е вашата реакция?
