Борислав Борисов, познат на всички като Боби от онлайн предаването „ Стар репортърс” лично и много трогващо:
Аз съм човек на загубите – толкова хора, които бяха част от сърцето ми починаха през годините, че съм пръснат на стотици парчета.
Беше април 2023. Минаха доста месеци – точно 8, а още ми тежи много. И знаете ли – тогава стиснах зъби. Не казах на никого, не показах слабост. То нямам и време да се угъвам… Имах снимки постоянно – предаване, телевизия, дискотеки, реклами, още хиляди работни срещи. Всеки божи ден аз трябва да съм в топ настроение, защото забавлението продава, а на мен сърцето ми е на топка и имам огромна тежест в гърдите. А не можеш да кажеш в телевизията, че пропускаш, няма отпуска за предаването, няма отпуска за нищо. Животът е центрофуга… И стискаш зъби и се правиш на забавен.
А тя е починала… и нищо не може да я върне. И отварям чатовете, за да мога отново да усетя човека. И си говорим и тя ми споделя хубави неща за себе си и че ще се радва да се видим и да разкаже – че ще е хубаво да пием чай. А аз забързан в хиляди задачи казвам, че ще се уговорим, като е ясно, че няма да е скоро. И така – мина малко време и вече я няма. И няма да пием никога чай. Защото аз съм бързал да работя, вместо да се видим на един чай. Един чай, нищо повече… Толкова много ли е един проклет чай?!
И не мога да си го простя това… Много неща не мога да си простя, но и това също. Защото бързаме, искаме да постигнем много, а животът си минава, а понякога с тях и важни за нас хора…
И така, живея с нейната загуба. И след още няколко месеца в един ден и друг любим човек се хвърля от блока и се самоубива. Ей така от нищото. И си викам това вече не е реално. И отварям пак последния чат. И с нея сме се уговорили за чай. Защото чаят е за приятели и близки хора. Аз така го свързвам… И там… както се досещата – нищо. И аз пак същото – яко снимки и работа и трябва пак да съм забавен и не мога да избягам никъде. А то сърцето се пръска….
И така си върви животът… И си казвам само едно – моля те, 2024 – не ми отнемай никого. Много загуби през годините – много тежки моменти. Травмират яко…
Отделяйте време на хората – обадете им се по камера да се видите, вижте се и на живо… почерпете се с един чай…. Че може никога да нямате възможност. А на мен, хора, толкова много ми се пие чай… Не може да повярвате колко много, а вече няма с кого…
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
