Доц. Маркова, учениците боледуват масово в момента, кои са основните вируси при децата?
– Типично за есенно-зимния период се активират всички респираторни вируси – аденовируси, парагрип, респираторно-синцитиален вирус, COV1D-19, инфекциозна мононуклеоза, а също така вече имаме и грип А. Заедно с това има и доста бактериални инфекции, предимно бета-хемолитичен стрептокок, причинител на скарлатината.
Всеки есенно-зимен сезон се повтарят почти аналогично вирусните инфекции. Това, макар и малко изкуствено заради двете години на по-сериозна COV1D изолация, не се случи.
– Във вашата практика забелязвате ли китайския вирус, за който казват, че е микс от няколко познати щама? Какъв трябва да е подходът ни спрямо него -колко дни можем да се лекуваме вкъщи и при каква симптоматика да търсим лекар?
– Ние, лекарите педиатри, не можем да идентифицираме дали вирусът е „китайски“, или с друг произход. Имаме бързи тестове от назален смив, с който могат да се докажат някои типични вируси като грип А, Б, COVID, аденовирус, RSV и съответно при някои видове грип да се проведе специфично лечение. Иначе при клинична картина на вирусно заболяване постъпваме симптоматично независимо от вирусната етиология.
– Можете ли да кажете каква трябва да е реакцията на родителите и какъв тип медикаменти могат да се дават в първите дни при вирусите през този сезон? И кога трябва да се иде на лекар?
– Най-важно е родителите да задържат децата вкъщи и да имат спокойно поведение – домашна храна, течности, даване на витамин С, имуномодулатори – това може да бъде адекватен родителски подход. В случая е валидно правилото за „трите дни“ на повишена температура при вирусни инфекции – обичайно повечето от тях преминават за три дни. Така че, ако има задържане на температурата и клиничните прояви след третия ден или влошаване на симптомите – тогава следва да се посети лекар. При начално заболяване често лекарят, колкото и да е добър, не може да „види“ доста неща. В този сезон има вирусни инфекции, при които след понижаване на температурата се развива обрив или диариен синдром.
– От целия ми опит мога да твърдя, че педиатрите не различават белодробната кашлица, както пулмолозите. Знаете ли дали им се правят обучения, за да се предприеме навреме адекватно лечение?
– Кашлицата, която е толкова чест симптом, на пръвпоглед изглежда лесна за оценка. Всички можем да грешим, но когато детето кашля продуктивно и дълбоко (влажно), малко вероятно е да не са засегнати бронхите и да няма бронхит. Лесен прийом родителите да се ориентират е, като накарат детето да издиша форсирано вкъщи. Ако доловят „свирене“ или „хриптене“, по-добре е да посетят опитен педиатър или детски пулмолог, тъй като допускаме засягане на долните дихателни пътища.^
– Има ли случаи на морбили и при тях какъв е подходът?
– В България до този момент няма повишена заболеваемост, но в някои европейски страни има данни за морбилни епидемични взривове. Най-сигурно е приложението на морбилната ваксина, която е безопасна и високо-ефективна (тя е от задължителните в имунизационния календар – бел. ред.). При клиничен случай на морбили лечението е симптоматично, а при тежко протичане и засягане на органи и системи е необходима хоспитализация в инфекциозно отделение.
– Напоследък циркулират и коремни вируси в училищата – при тях каква трябва да е реакцията вкъщи и кога препоръчвате да се ходи на лекар?
– Най-честите ентеровируси -ротавируси, норо-, астроаденовируси, имат зимна сезонност и водят до повръщане, диариен синдром и обезводняване. По същия начин както при другите вирусни инфекции поведението е изчаквателно: диета, течности, спиране на плодове, мазнини, мляко. На детето се дава пробиотик и то минава На диетична храна. При прояви на дехидратация се търси лекар и венозна рехидратация. Има ваксини, които са силно препоръчителни за малките деца и предпазват от някои от чревните вируси.
– Някои родители настояват пред медиците за антибиотици и искат да остане досегашната практика всеки да си ги купува, когато сметне за необходимо. При белодробна кашлица те ли са по-добър вариант, или инхалации с кортикостероидни медикаменти?
– Антибиотиците следва да се предписват само от лекар след клинична, лабораторна или микробиологична преценка. Инхалаторното лечение е друга възможност за повлияване на кашлицата, но то е независимо от преценката за антибиотично лечение. Последното също трябва да се предпише от лекар. В домашни условия, без лекарска консултация, могат да се правят инхалации с физиологичен разтвор, който е безобиден и ефективен при хрема и кашлица.
– При вдигане на температура кога трябва да се дават медикаменти за понижаването й и защо?
– Медикаментите за температура имат не само антипиретичен, но про-тивоболков и противовъзпалителен ефект. Трябва да се дават при температура над 38 градуса и влошено общо състояние на детето. Добре е да се редуват различните групи антипиетици, за да не се получи предозиране.
– Препоръчвате ли противогрип-ни ваксини за деца? Има ли някакъв тест дали им понасят? Има ли деца, които след поставянето им боледуват през целия сезон, както е при много възрастни?
– Да, противогрипните ваксини, особено при деца с хронични заболявания, са силно препоръчителни. Няма тест за поносимост, ваксините нямат странични реакции, само локални на мястото на приложение, или леко общо неразположение. Има и назални ваксини за грип дори и без убождане.
– Какво мислите за изискването за всяко отсъствие да се търси електронна бележка? Това не отнема ли твърде много от времето на медиците? Остава ли време за действително болните? Каква според вас трябва да е регулацията, за да се намери разумен компромис?
– За мен това изискване следва да отпадне и да се даде възможност при краткосрочни отсъствия в рамките на един до три дни родителите сами да извинят отсъствията поради здравословен проблем, който са решили в домашна среда – напр. главоболие или коремна болка, която е преминала, еднократна температура и др. Когато детето вече се е възстановило, е абсолютно безпредметно да посещава лекар, а издаването на бележки в резултат на „молба“ на родител или съобщение по вайбър е незаконно от страна на лекаря, тъй като не почива на амбулаторен преглед. И всъщност, кой кого лъже? Лекарите се затрупват с поредна административна процедура, а те и без това са претоварени с документация и не се обръща внимание на сериозно болни деца. Може да има лимит за въпросните дни през учебна година, напр. три епизода на извинени отсъствия поради краткосрочно заболяване или друго подобно решение.
– Ако трябва да обобщим, каква е най-добрата профилактика при децата, които всеки ден попадат в истински „развъдник“ в класните стаи и детските градини с всякакви вируси?
– Тук ще съм категорична – физическа активност и спорт, домашна храна и закаляване. По-малко химични субстанции.
***
ДОЦ. Д-р Рада Маркова, ДМ, завършва медицина в Медицински университет – Варна, със „Златен Хипократ“. През 2004 г. придобива специалност по детски болести, а през 2011 г. – по детска пулмология. Има специализации в САЩ и Австрия.
През септември 2012 г. става управител и идеен основател на Медицински център „Първа детска консултативна клиника“ – София, част от Поликлиника България. През следващите години се посвещава на амбулаторната педиатрия, профилактиката в детска възраст и проследяването на децата с хронични заболявания.
Д-р Рада Маркова е част от лекарската мрежа „Въздух за здраве’- от създаването й. През 2022 г. заедно с колеги педиатри от екипа на МЦ „Първа детска консултативна клиника“ създават сдружение „Педиатри за бъдеще“ с цел обучение и квалификация на млади лекари и сестри в областта на амбулаторната педиатрия. През 2022 г. екипът на клиниката издава първите „Амбулаторни педиатрични протоколи“ в България.
Каква е вашата реакция?
