Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Няма заповед за реставрация, както и за демонтаж на Паметника на Съветската армия, обясни пред медиите в Народното събрание председателят на ПГ на „Възраждане“ Костадин Костадинов, след проведените два председателски съвета. Те се наложиха заради невъзможност сутринта депутатите да започнат работа и да обсъдят предвидените законопроекти, сред които вторите четения на бюджетите на НЗОК и ДОО, заради протестните действия на „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“. Депутатите от трите формации се струпаха около парламентарната трибуна с различни мотиви – „Възраждане“ и левицата, заради паметника, а ИТН, заради премените в Конституцията. Това наложи прекъсване на заседанието и свикване на един, а след него и на още един председателски съвет.
Бяхме на председателски съвет, на който изискахме да получим информация дали действително има заповед за каквито и да било действия, предприемани в Княжеската градина – оказа се, че нищо подобно няма, обясни Костадинов. Изслушахме юристконсулта на областната управа, който ни обясняваше как се е задвижвала процедурата през времето с темпове, които наистина са още в началото на тази година, отбеляза той. Няма заповед за демонтаж, категоричен е Костадинов. По думите на лидера на „Възраждане“ председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски им е предложил да се обърнат към съда. Изведнъж, продължи той, се оказа, че, всъщност, не говорим за демонтаж, а за реставрация. Няма нито заповед за реставрация, нито за демонтаж, обяви лидерът на „Възраждане“. И уточни, че има документи за обследване през 2019 г. за големи пукнатини в монумента, но това не било мотив за отстраняване на такъв паметник.
Когато поискахме от управляващото мнозинство да прояви политическа воля и да спре процеса, те казаха, че няма да го направят, обясни още Костадинов. И ние им казахме, че в този случай нашето право според Изборния кодекс е да не позволим това беззаконие да продължава, така ще бъде всеки ден, докато не спрат. Същото нещо засяга и действията по отношение промените в Конституцията, допълни той.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание