Като председател на Първи дамски клуб в Смолян винаги съм вярвала, че сериозните приключения, в които с огромна любов и с неуморна работа се втурва целият негов екип и приятели, ще могат да докосват сърца, ще ги лекуват и ще ги предпазват.
Ако това преди време звучеше приказно, емоционално и някак по момичешки непринудено, то днес тази вяра придоби реален образ, пробуждайки ярко сетива и предизвиквайки дълбоки чувства. Клубът записа в своята малка книга една огромна човешка история. Този път за съдбата на едно истинско сърце. Вълнението ми сега, хаотично подрежда мислите доколко това сърце е почувствало докосването с любов, вярата за успешното му лечение и грижата, да бъде то предпазено занапред.
Успешната трансплантация на сърце на Димитър Костов е една история на Първи дамски клуб, която всички започнахме с много вяра и на която вдъхнахме доза приказност в началото.
Запознанството, преди няколко години, с човека с изкуствено сърце открехна възможности за поредица от съвместни дейности, полезни за смолянската общественост.
Тогава усещахме, че му се нрави нашата инициативност, стремяща се към улавяне на пулса на времето, свързан с дефицита на необходимото. Това необходимо, към което хората проявяват плахо любопитство или неоправдана несигурност заради значимостта му. Днес надделява и предположението за това, че хареса, спонтанно и искрено, нашата обединеност. Може би неслучайно се получи вълшебството, носещо енергия за по-добро бъдеще. Първи дамски клуб притежава свой неизменен и безспорно, свойствен на членовете му натюрел, на доброправене. Прилича на една безкрайна бездна от светлина, която създава, със своето сияние за човещина, отдаденост, толерантност и приятелство. Изглежда също и като една приканваща порта за хора, които също като нас, различни професионално, религиозно и политически – всякак дори, успяват да отделят немалко от своето време, за другите.
От 2019 година до този момент, за свой пристан на човечност, Клуба припознаха мнозина, с които вече заедно поддържаме пламъка на човечност, който все повече се разраства и все повече ни обединява.
Именно това добротворчество споделяхме и с Димитър в съвместната ни работа, в която той се впускаше с енергията на здрав човек. Имаше желанието да обединяваме усилия за все по-нови и нови проекти. Никоя от нас – момичетата от Дамския клуб, тогава, не се замисляхме за сериозния медицински проблем на Димитър, който признавам, той доста премерено открехваше за нас. Съвсем леко повдигаше за нас тази своя лична, житейска завеса. Дори с някаква странна гордост, неприсъща за човек в неговото състояние. Чантата, с която се движеше постоянно, преметната през рамо, освен неизменния бастун, с който крачеше, всъщност обрисуваше картина на огромен медицински проблем. По-късно установихме, че неговото житейско бреме към тогавашния момент, дори не представляваше временно или преходно лечение към друго, каквато функция иначе би трябвало да притежава едно изкуствено сърце. Някак естествено се задълбочихме в несвойствените за дейността ни медицински познания и проумяхме с тревога истината за нищожно малкото донорски ситуации в България. Разбрахме, че това предначертава минимален шанс за нашия, вече съотборник в каузи, да заживее без изкуственото си сърце. Всъщност апаратът беше налице, но със срок на годност. Създаващ вече своите технически проблеми.
Сближихме се с Димитър, вече го наричахме Митко. Митко продължаваше да говори за бъдещи проекти, напираше непрестанно за организационни срещи с бизнесмени заради евентуалната им подкрепа. Търсеше и провеждаше разговори с талантливи българи в чужбина, напираше за кореспонденция с държавни чиновници заради бъдещи партньорства.
Спомням си, че сякаш стихиен въздух обгръщаше съвместните ни разговори, които понякога едва овладявахме. Все пак, тази енергия я създаваше боледуващ човек, и която ние не можехме винаги да улавяме или да се закачаме за нея, улисани в забързаното ежедневие.
Създадохме и осъществихме няколко проекта заедно. Пристигналият в града, по покана на Митко, арт и холистичен терапевт, психолог, художник, поет и писател проведе занимания с деца в детски градини, както и в детското болнично отделение. Системата HEMS също привлече вниманието ни и заедно организирахме и проведохме поредица от срещи с желанието ни град Смолян да се заяви като една от шестте територии, в която да бъде изградена една от 6-те оперативни бази, заедно с прилежащата инфраструктурата.
Проектите можеха да продължат, но изкуственото сърце на Митко алармираше за предприемането на спешни мерки. Последваха неимоверни усилия в организация за отпускането на помощ от държавата за трансплантация в чужбина, за събирането на средства за престоя в Америка, за реновирането на неговия български дом. Привлякохме към каузата ни приятели – познати и непознати, организации и институции.
Днес, вече Митко е в България, с новото си сърце и ще посрещне светлите празници у дома.
Всички от Първи дамски клуб в Смолян се гордеем заради нашите усилия. Благодарни сме, че много хора почувстваха тази наша кауза, като своя лична. Щастливи сме за личния успех на Митко да се пребори с всичко това. Радваме се за този млад мъж, когото добре познаваме и сме уверени, че носи в себе си енергията да превърне още веднъж своя живот в чудо, но този път в посока към съпричастност, за която някъде, за някого ще съществува жизненоважна и все още несбъдната, лична мечта.
Да направим, вместо да не направим!
Ето така трябва да го живеем този живот.
ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян. Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е като юрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове. От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право. Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
