Стриктно следваме плана от 2018 г. за повишаване на разходите за отбрана и следващата година вече ще достигнем 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Това вече се разглежда като минимум, а не като цел за достигане за осигуряване на отбранителни способности в сегашната среда за сигурност, каза министърът на отбраната Тодор Тагарев в предаването „Здравей, България“ по Нова телевизия.
Румъния вече отиде на 2,5% от БВП, Балтийските страни – повече от това, Полша вече задминава 4%, посочи той. „Румъния вече започна да получава част от придобитите втора ръка самолети F-16 от Норвегия – 32 броя, много скоро ще има 40 самолета F-16 втора ръка. Румъния тръгна вече и към придобиване на F-35“, каза министър Тодор Тагарев.
Заделените разходи зависят от възприемането на заплахата в обществото и сред политическата класа, коментира той. Според него тези разходи служат за изграждането на способности, които ще гарантират сигурността по възможно най-добрия начин. „Колкото и да заделят, страните като България, Румъния и Полша, ние винаги разчитаме и на съюзните способности. Това, че потенциален агресор ще бъде възпрян, е водещото в политиката“, отбеляза министърът на отбраната.
С тези 2%, които даваме, ще модернизираме една по-съществена част от нашата армия, така че тя да може да действа заедно с нашите съюзници, тогава, когато се наложи, заяви той. „Приключваме вече, но все още очакваме ратификация от Народното събрание за договора за бронираните машини „Страйкър“. Това ще бъде третият мащабен проект за сухопътните войски, които са гръбнакът на нашата армия. Има и много други потребности, приоритетът, който се дава в програмата за инвестиции, приета от Министерския съвет и изпратена в Народното събрание, е на системите за радиолокационно наблюдение – известни като 3D радари, системите за противовъздушна и противоракетна отбрана, брегови противокорабни комплекси“, обясни министър Тодор Тагарев.
Той коментира и защо, на път към столицата на Република Северна Македония Скопие, самолетът с министъра на външните работи на Русия Сергей Лавров е прелетял над територията на Турция и Гърция, а не над България. „Българското правителство, в частност МВнР, действаше принципно в този случай, то издаде разрешение на Сергей Лавров като ръководител на делегация за международна организация, която се среща в Скопие, но не и за други лица, които са обект на санкции. Когато е станало ясно, че на борда на самолета е имало и други такива лица, не е разрешено прелитането на този самолет“, обясни Тодор Тагарев. Решенията за прелитане са национални и те се взимат с международни правила и режими, в случая отчитайки режима на санкции, добави той.
Каква е вашата реакция?
