Омбудсманът изпрати препоръки относно предвидените в държавния бюджет помощи за хората от уязвимите групи

Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становища до председателя на Народното събрание Росен Желязков и ресорните парламентарни комисии по внесения от Министерския съвет законопроект за държавния бюджет на Република България за 2024 г., по законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване и законопроекта за бюджета на националната здравноосигурителна каса, съобщиха от пресцентъра на институцията.

Становищата на обществения защитник са базирани на жалбите за проблеми на гражданите до институцията.

В законопроекта за държавния бюджет за догодина актуализацията на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, регламентирани в чл. 8 д от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД), е дълго чакана стъпка и предвиденото увеличение на средствата ще бъде голяма подкрепа за семействата на децата с увреждания, посочва омбудсманът. Ковачева обаче обръща внимание на необходимостта от въвеждане на механизъм за автоматичното актуализиране на помощите.

Омбудсманът посочва и друг сериозен проблем, който не намира решение в законопроекта за държавния бюджет за следващата година – това е размерът на данъчните облекчения по чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Определените 7920 лв., с които се намалява сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, не са актуализирани от 2008 г.

„Необходимо е да се подчертае, че към момента на въвеждане на облекчението минималната работна заплата е била 220 лв., като през годините размерът ѝ се е увеличил повече от три пъти до 2023 г. За размера на данъчното облекчение обаче не е въведен механизъм за актуализиране“, аргументира се Диана Ковачева.

Друг проблем, на който се акцентира, е оставянето на гарантирания минимален доход като основа за определяне на размера на целевата помощ по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите. Според омбудсмана липсата на изменение в нормативния акт създава усещане за неравно третиране и за неглижиране на потребностите и правата на уязвима група, която е сред най-бедните в нашето общество.

Проблемът с размерите на социалните помощи по ЗСПД също е сред акцентите в становището на обществения защитник. Диана Ковачева обръща внимание, че за поредна година няма актуализация на месечната помощ за отглеждане на близнаци (чл.7, ал. 6 от ЗСПД), която остава 75 лв., както и на размера на еднократната помощ за близнаци (чл. 6а, ал. 1 от ЗСПД) – 1200 лв.

По Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2024 г. омбудсманът подчертава, че направените стъпки в проекта са в правилната посока, но за съжаление дори с това минимално увеличение няма възможност за приближаване до жизнения минимум и необходимия реален ръст на доходите.

„Докато повишаването на минималната работна заплата и минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е предложение, което е необходимо и трябва да се направи, то увеличението на пенсиите само по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), заложено като прогноза за следващите три години, за съжаление, не решава проблема с ниския им размер и непрекъснатото намаляване на покупателната способност на хората в пенсионна възраст“, пише още общественият защитник. Тя предлага една от стъпките за решаване на проблема с ниския размер на пенсиите да бъде преизчисляването на всички пенсии на база средноосигурителния доход за предходната година.

Посочва и друг проблем, оставен без решение – стажът, придобит от хората с увреждания след датата на инвалидизиране, не се взема предвид за придобиване на право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

В становището си по ДОО омбудсманът настоява и за ускоряване възобновяването на полагащите се пенсии на гражданите.

Омбудсманът подчертава още, че предложеното нарастване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв. се предлага без ясна формула.

„Разбираемо е, че максималният осигурителен доход не е статична величина, но смятам, че неговият размер следва да се разглежда във взаимовръзка със средния осигурителен доход, увеличаването на минималната работна заплата и размерите на минималната, средната и максималната пенсия“, посочва общественият защитник.

В становището си Ковачева категорично не подкрепя запазването на размера на минималното парично обезщетение за безработица. Според нея безработните лица, както и лицата, получаващи парични обезщетения, са една от групите с най-висок социален риск, предвид ниските доходи. Поради тази причина тя не подкрепя също така и запазването на минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18.00 лв.

„Намирам за положително решението минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете от 1 до 2-годишна възраст да е равно на размера на минималната работна заплата, но изразявам безпокойството си от факта, че това решение не беше закрепено като законов принцип. Смятам, че е необходимо то да бъде включено в Кодекса за социално осигуряване. Именно там следва да се определи, че минималният размер на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, а също и обезщетението за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се изравняват с размера на минималната работна заплата. Така актуализирането на обезщетенията ще следва ръста на минималната работна заплата“, посочва общественият защитник. Диана Ковачева настоява и еднократната помощ при смърт на осигурено лице, която се запазва в размер на 540 лв., да се осъвремени според размера на инфлацията.

В становището си по законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) омбудсманът подчертава, че заложеното увеличение на средствата за здраве с 1,136 млрд. лева е положителна стъпка, но обръща внимание, че това не води до съществено подобряване на достъпа на гражданите до здравеопазване, видно от последните 20 години. Посочва и че предвиждането на повече средства не е придружено от план за реформа, от каквато системата несъмнено се нуждае.

Запазват се лимитите в извънболничната и болничната помощ, а подобен вид ограничения са предпоставка за нарушаване на правата на гражданите като пациенти и здравноосигурени лица, както и правата на изпълнителите на медицинска помощ, и следва да отпаднат.

Вижте и

„Видно от постъпилите жалби и сигнали, вече няколко години не е намерено решение на проблема с незаплащането или заплащането в недостатъчна степен с публични средства на медицински изделия и скъпоструващи консумативи в болничната, а също и в извънболничната помощ“, посочва омбудсманът и настоява за повишаване на финансирането им от Здравната каса.

В институцията постъпват жалби и сигнали, които показват наличието на сериозни проблеми в лекарствоснабдяването и достъпа до лекарства, в това число липсата или недостигът на лекарствени продукти в аптечната мрежа, посочва в позицията си още омбудсманът. И допълва, че лекарствените продукти за лечение на острите заболявания при деца в извънболничната помощ не се заплащат от НЗОК, което поставя деца, най-вече от уязвими групи, родителите на които не разполагат с необходимите за закупуването им средства, в риск и невъзможност детето им да проведе своевременно предписаното му лечение, затова настоява лекарствата да бъдат поети от НЗОК.

Обръща внимание и на друг проблем – липсата на достатъчно средства за профилактични прегледи, изследвания и акушерската помощ за здравно неосигурени жени, нарушава техните права и правата на техните деца.

Омбудсманът посочва още, че в проектозакона не са предвидени достатъчно средства за лечение в страната или в чужбина на деца и възрастни, както и за заплащането на медицински изделия, високоспециализирани апарати/уреди за индивидуална употреба, диетични храни за специални медицински цели и лекарствени продукти при деца.

В становището си Ковачева препоръчва изследването на костна плътност и разчитането му („Остеоденситометрия и интерпретация“) да бъде безплатно за всички жени след менопауза, както и за мъжете сред определена възраст, предвид социалната му значимост и тежестта на възможните усложнения.

Настоява също и издаването на извинителна електронна бележка за отсъствия на ученици по здравословни причини да се заплаща от НЗОК.

Подробности в трите становища тук:

На извънредно заседание в петък – 24 ноември, кабинетът прие бюджетите на ДОО, НЗОК и държавния бюджет за 2024 година. Предстои обсъждането им в Народното събрание.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре