Сега четете
Краят на инфлацията

Краят на инфлацията

През последните две години високата инфлация несъмнено е най-коментираната икономическа тема. Това е разбираемо, предвид последните динамики на цените.

Когато стане въпрос за инфлация, винаги акцентирам, че тя представлява увеличаване на паричното предлагане. В съвременните икономики то се диктува от паричната политика на централните банки. Тя включва самата парична маса (количеството валута в обращение под различни форми) и основните лихвени проценти, чрез които индиректно се въздейства върху кредитирането в цялата икономическа система.

Валута и инфлация в Европа

В Европа количеството пари в обращение трайно се покачва още след Голямата рецесия от 2008 г., а основният лихвен процент беше с отрицателна стойност почти десетилетие. Но от началото на пандемията Европейската централна банка (ЕЦБ) рязко увеличи на инфлацията.

Между началото на 2020 г. и октомври 2022 г. паричният агрегат М2 (включващ пари в обращение, разплащателни сметки, краткосрочни депозити до две години и до поискване) се изстреля с 25%. Една четвърт от цялото съществуващо евро (в различни форми) беше създадена от нищото само за период от две години и половина.

Скоро след старта на скоростното увеличаване на паричното предлагане, започнахме да усещаме и ръст на цените, включително на крайните потребителски стоки. У нас пикът на ценовия растеж, измерен чрез индекса на потребителските цени, беше през септември миналата година – 18,7%. Според мен той сериозно занижава действителните динамики и смятам, че повечето хора са усетили дори по-голямо нарастване на разходите за живот. Неслучайно написах „започнахме да усещаме“. При инфлация не стоките и услугите поскъпват, а валутата, измерена в стоки и услуги, губи покупателната си способност.

Но през юни тази година в Европа, разбирай еврозоната, се случи нещо, което не сме виждали от края на Голямата рецесия през 2011 г. – паричният агрегат М2 започна да се понижава на годишна основа. За пръв път от над десетилетие има дефлация!

Как е възможно да има дефлация, а все още „цените да растат“? Докога доходите и спестяванията ни във фиатни валути ще се обезценяват? След като ситуацията в еврозоната е такава, какво можем да очакваме в България? Да видим по-подробно какво се случва с покупателната ни способност.

Колко бързо настъпва инфлацията

Европейската централна банка започна да печата интензивно през март 2020 г. Но цените не се изстреляха моментално. Отнема време икономиката „да усети“ увеличеното количество валута и тя да започне да губи покупателна способност. В текущия цикъл това се случи относително бързо, поради редица причини.

Графика: Основен лихвен процент по депозитите и годишно изменение на индекса на потребителските цени и паричното предлагане М2 в еврозоната

Източник: Евростат; Европейска централна банка

Увеличаването на паричното предлагане беше много скоростно. Немалка част от новосъздадените парични средства се насочиха директно към хора или компании. Те започнаха да ги разходват за стоки и услуги, докато стояха вкъщи, не пътуваха и се възползваха от мораториуми върху някои видове кредити, което пряко се отрази на цените на въпросните стоки. Ситуацията с ценово равнище бе влошена и от други политически решения, например спирането на някои производства и/или затрудняването на веригите на доставки.

Кога цените започват да спадат

За да спаднат цените е нужно свиване на обема на паричната маса и на кредитирането – вече спомената дефлация. Логиката е проста – когато е скъпо да се изтеглят кредити и няма леснодостъпни средства, търсенето спада, а от там и цените. В средата на 2022 г. ЕЦБ започна да увеличава лихвите и към момента го прави с най-бързите темпове в историята. За малко над година ставката по депозитите беше изстреляна от -0,5 до 4%, а тази по основните операции по рефинансиране – от 0 до 4,5%. Те вече са на най-високите си равнища от създаването на еврото през 1999 г. Защо обаче цените все още не се понижават, въпреки дефлацията?

За понижаването на цените също е необходимо време. В Европа все още не виждаме действието на високите лихви, освен върху бизнес активността и трайните потребителски стоки. Колкото и неточен измерител да е индексът на потребителските цени, с който обикновено се мери „инфлацията“, в Германия през август растежът им е от 6,1%. В еврозоната той достигна до плато от 5,3% (без промяна спрямо предходния месец). Последният е над два и половина пъти по-висок от целта на ЕЦБ.

Съдейки по динамиките в САЩ, където също има техническа дефлация, няма да е учудващо цените не просто да не продължат да падат от равнището от 5,3%, а да се върнат към растеж. За точно година до юни 2023 г. индексът на потребителските цени спадна от 9,1 до 3%. Но през последните два месеца отново се катери нагоре, с ускоряваща се скорост. Впрочем последният път, когато в САЩ имаше техническа дефлация, т.е. спад на паричното предлагане, е периодът от ноември 1930 до 1934 г. – дълбочината на Голямата депресия.

Инфлация и кредитиране в България

В България динамиките са по-различни. Към юли лихвите по бизнес кредитите растат – 4,18 спрямо 2,49% година по-рано. Но според БНБ лихвата по новоотпуснатите потребителски кредити в лева е 8,92%. Тя не е значително по-висока, отколкото беше преди година – 8,19%. При ипотечните кредити средната лихва в лева стои почти без промяна около 2,5-2,6%, колкото беше и през пролетта на 2022 г.

Тук условията за финансиране все още са изгодни, не са се затегнали и нямаме сериозен стимул за свиване на потребителското търсене, освен вече много високите цени на активите и стоките. Това е особено вярно, докато и заплатите растат (с 12,6% на годишна основа през юни). Безработицата, макар да се оттласна от рекордните си дъна, да не е много висока.

В бъдеще тенденцията от еврозоната лихвите по кредитите да растат ще достигне и до България. При предишния цикъл това се случи с разлика от десет месеца. За да сравнявам сходни метрики, паричното предлагане М2 се повишава с почти 10% през юли на годишна основа, надхвърляйки малко индекса на потребителските цени. Предвид това, поне в обозримо бъдеще цените ще продължат да растат.

Какво трябва да знаем за растежа на цените?

Човек може да каже:

Но инфлацията вече спада – беше почти 20%, сега е 5,8%!

Има няколко неща, които трябва да се обяснят.

Въздействието на базовият ефект

Темпът на „нарастване на цените“, според индекса на потребителските цени, може да се забавя. Но те изобщо не се понижават, с изключение на отделни стоки и услуги. От гледната точка на потребителите те продължават да растат, просто скоростта, с която го правят, е по-бавна, отколкото е била преди. Ако една кола се движи със 120 км/ч и забави до 107 км/ч, тя продължава напред – изобщо не е спряла, още по-малко кара назад.

Забавянето може да се обясни с т.нар. „базов ефект“. Тъй като сравняваме цените на годишна основа, когато през същия месец на миналата година („базовият месец“) вече е имало високо покачване, през настоящия период е нормално темпът на растеж да е по-нисък. През юли 2022 г. индексът на потребителските цени се повиши със 17,3%. Очаквано през юли тази година той е доста по-нисък, въпреки че те продължават да растат – 7,7%.

Базовия ефект може да спомогне за сходни или по-умерени стойности и през следващите месеци. Ако цените растяха с един и същ темп всеки месец спрямо съответния месец на миналата година, те щяха да се повишават в геометрична прогресия. Това е унищожителен удар за потребителите, както във Венецуела знаят добре (398,2% към юли).

Ефектът от натрупването при инфлацията

Съществува и ефект на натрупването. Когато чуем „5,8% инфлация“, трябва да имаме предвид, че тя е предхождана от много месеци, през които покупателната способност се е свивала. Това води до сериозно покачване, особено при темповете, които изпитваме през последните две години.

Вижте повече по темата: Колко е реалната инфлация

Според официалните данни (които по всяка вероятност занижават реалната картина), цените на храните и безалкохолните у нас се покачват с почти 50% само от началото на 2021 г. до края юни т.г. През същия период средната брутна месечна заплата расте с 32%.

Таблица: Ръст на средната брутна работна заплата по сектори и на някои ценови категории според хармонизирания индекс на потребителските цени от началото на 2021 г. до юни 2023 г.

Вижте и

Доходи Цени
Средно 32,5% Храни и безалкохолни 44,1%
Хотелиерство и ресторантьорство 79% Облекло и обувки 16,3%
Култура и спорт 71,1% Ток, газ и други горива 31,8%
ИТ 31,2% Топлинна енергия 48%
Транспорт 34% Дизел 32,9%
Държавно управление -2% Бензин 38%
Здравеопазване и социални дейности 23% Ресторанти, кафета и подобни 36,7%
Образование 20,8% Зъболечение 15,5%
Финанси 35,3% Реални наеми на жилища 18%
Недвижими имоти 33% Месо 40%

Източник: Национален статистически институт; Евростат

В някои от най-важните сфери ръстът на възнагражденията е драматично по-нисък: хуманно здравеопазване и социални дейности (23%), образование (20,8%), добивна промишленост (18%), водоснабдяване (27%). Заетите в тях са над 400 хил. души или колкото населението на цялата област Варна.

В други сфери има много високо покачване на възнагражденията. Причината обаче е, че те тръгват от изключително ниска в база и в реално изражение са значително под средните. Именно разходите за прехрана формират значителна част от потребителската кошница на много хора в и извън тези професионални поприща. За тях обезценяването на покупателните средства не е просто „5,8% инфлация“, а е сериозен удар върху стандарта на живот.

Други фактори при инфлацията

Освен динамиките на паричното предлагане и кредитирането и ефектите им върху покупателната способност на валутата, измерена в стоки и услуги, ето някои други важни фактори. Да видим някои от тях.

Петрол и цени на потребителски стоки

Не съм привърженик на идеята, че петролът може да доведе до ръст на „общото ценово равнище“. Но след като от март миналата година до май т.г. цените на бенчмарковите сортове се понижиха почти двойно, през последните месеци те отново са във възход. От тогава Брент поскъпна с 30%. Ново понижаване на световния добив, особено ако САЩ започнат попълват стратегическия си петролен резерв, може да доведе до още по-високи стойности. Те ще се отразят на много сектори на икономиката и пряко на нас като потребители, когато зареждаме на бензиностанцията.

Вижте повече по темата: Защо добивът на петрол се понижава, а цената му расте

Административни мерки като повишаване на минималната работна заплата, пенсиите и други форми на възнаграждение също ще се отразят на цените. Макар те да не са основен двигател и причините зад подобни действия да са ясни, увеличаването на доходите ще се отрази на потреблението, а от там – и на стойността на крайните стоки и услуги.

Заплати, държавен бюджет и валута

При заплатите има още една динамика. Съвсем нормално е хората да искат по-високи доходи, с които да се опитат да „догонят“ обезценяването на валутата в джоба си, особено в ситуация като днешната. Но увеличаването на заплатите покачва разходите на компаниите. За да не губят бизнесите, те се оказват в ситуация, в която трябва да вдигнат цените. Така ръстът на доходите и цените е постоянна възходяща спирала, в която обикновено заетите за жалост изостават, особено на този етап на бизнес цикъла.

Вижте повече по темата: Подриването на парите – печата се рекордно количество валута, а според централните банки инфлацията я няма

Говорейки за валута, да видим и еврото. След като точно преди година еврото достигна рекордно ниска стойност спрямо долара, единната валута се възстановяваше до средата на юли. От тогава обаче тя изгуби малко над 5% от стойността си. Валутните флуктуации могат да оскъпят вноса на стоки и услуги, включително и на някои важни стоки, например петрола.

Накрая, но не на последно място, правителствените разходи също играят роля за цените. Връзката тук е: колкото повече държавата харчи, толкова повече подпомага поскъпването на стоките и услугите във времето. В повечето страни на Европа вече има рекордни бюджети и, въпреки очакванията за икономически растеж (все по-нисък с всяка следваща прогноза), много големи дефицити. Конкретно у нас прогнозата е за бюджетен дефицит от 3% от БВП. Предстои да видим дали той ще е реалистичен.

Заключение

Ценовият растеж не е казал последната си дума. Според мен е реалистично да очакваме покупателната способност да продължава да спада и в Европа, и в България. За нас като потребители стоките все още ще поскъпват.

Увеличаването на основния лихвен процент вече се отразява върху бизнеса и търсенето на някои трайни потребителски стоки, особено в еврозоната. То тепърва предстои да се усети и у нас. Но докато повишаването на лихвата невинаги е укротявала ценовия растеж (да не забравяме за стагфлацията от 70-те години), тя обикновено нанася сериозен удар върху икономиката. Това е особено вярно, когато се стигне до техническа дефлация, каквато вече има в САЩ и еврозоната. На следващите страници ще видим как и защо.

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре