Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Това коментира изследователят на палестинските въоръжени групировки за „Офанзива с Любо Огнянов” „Хамас” освободи двама от отвлечените при терористичната атака в Израел заложници. Джудит Раанан и нейната 18-годишна дъщеря Натали бяха предадени на Червения кръст. Какво обаче представлява организацията „Хамас”? Отговора на този въпрос Николай Беремлийски потърси от един от изследователите на палестинските движения – д-р Тристан Дънинг. Д-р Дънинг е почетен научен сътрудник в Университета на Куинсланд. Автор на книгата „Хамас”, джихад и народна легитимност: преосмисляне на съпротивата в Палестина”. Основните теми, които провокират интереса му са дейността на „Хамас”, ислямизма и критичните подходи към тактиките за осигуряване на международна сигурност.
Вие сте изследовател на палестинските въоръжени групировки – кои са трите неща, с които най-точно можем да опишем „Хамас”?
– „Хамас” е акроним на ислямското движение за съпротива. Трябва да отбележим, че това е едно местно движение, което се съпротивлява на окупацията и е създадено през 1987-ма година. Организацията се основава на ислямистка идеология. „Хамас” атакува всякакви цели в окупираните територии.
С какво „Хамас” се различава от властта в Палестина?
– Знаете ли, има много критики по отношение на властта в Палестина. Доста хора смятат, че управляващите поставят сигурността на Израел над правата на палестинците. В много случаи палестинската власт се възприема от мнозинството палестинци като съучастник в окупацията. Голяма част от палестинците искат президентът да се оттегли от поста си. Има дори и гледни точки, според които властта в Палестина може да се определи като мафия – някои нейни представители станаха доста богати, благодарение на уговорките си с Израел.
Защо се стигна до настоящото „запалване на фитила” между Израел и Палестина?
– Мисля, че е от изключителна важност да отбележим, че историята между двете държави не започна през онази събота, когато бяха изстреляни ракетите. Палестинците живеят под окупация още от 1967-а година. Знаете, че дори преди това – през 1948-а година, 700 000 палестинци бяха изведени от територията, която в наши дни всички познават като Израел. Що се отнася до настоящия епизод от този конфликт, мога да кажа, че подобни неща между „Хамас” и Израел се случват на всеки няколко години. Става дума за изстрелване на ракети и други подобни сблъсъци във въздуха. Не е имало наземна атака от 2014-а година насам. Според мен от „Хамас” останаха изненадани от това колко успешни се оказаха техните действия. Без съмнение, аз осъждам смъртта на невинни цивилни. Мисля си обаче, че „Хамас” дори не очакваше, че нещата могат да се развият така.
Каква е оценката Ви за стратегическата стойност на атаката на „Хамас” срещу Израел?
– Има няколко възможни тези в тази посока. Идеята на „Хамас” може да е била да спре разговорите между Саудитска Арабия и Израел. Друга гледна точка е, че не можеш просто да изтриеш този конфликт, не можеш да го премахнеш ей така. Израелците мислеха, че са убедили палестинците да останат миролюбиви, че територията около Газа би могла да стане мирна. Израелците твърдят, че напълно ще ликвидират „Хамас”, но ако това стане, няма кой да управлява Газа впоследствие. Те няма да окупират ивицата, защото това би довело до раждането на едно изцяло ново поколение на съпротивата, което няма да се страхува да пролее кръв.
Бойците на „Хамас” взеха много заложници, чиято съдба е неясна и до днес. Как това тяхно поведение би могло да повлияе на бъдещото развитие на конфликта?
– Очаквам масова размяна на взетите от „Хамас” заложници и на палестинци, които са арестувани в Израел. Любопитно е да се наблюдава на какви компромиси ще са готови от Израел в името на това заложниците да останат живи.
Има ли според Вас прилики между „Хамас” и „Ислямска държава” – ако да, в какво се коренят те?
– Не мисля, че има особени прилики. И двете организации се уповават на символизма. „Хамас” обаче няма никакви интереси извън територията на Израел. Представителите на организацията никога не са атакували някого, извън терена на израело-палестинския конфликт. Знаете, че при „Ислямска държава” се случва точно обратното. Знаете ли, мисля си, че е много важно да маркираме какво ще се случи, когато взаимните престрелки приключат. Засега в Израел цари привидна хармония, мисля си обаче, че за страната предстоят много трудни времена в социален и в политически аспект. С почти абсолютна сигурност мога да заявя, че в Израел се очакват нови избори. Предстои усилено сочене с пръст и ожесточени дискусии кой има най-голямата вина за ставащото в момента.
В момента двете страни на конфликта се обвиняват взаимно за кървавата атака в болницата в Газа. Как ще коментирате това?
– Разследванията продължават, а успоредно с тях върви и взаимното сочене с пръст. Само времето може да покаже кой е отговорен за тази наистина кървава и смъртоносна атака. В момента израелците използват конвенционални тактики, конвенционална сила. Те обаче не осъзнават, че се борят срещу неконвенционален враг. Това означава, че можем да очакваме много засади, ще видим и тунелите под Газа в действие.
Как страничните наблюдатели като „Хизбула” гледат на новата ескалация на напрежението между Израел и Палестина?
– „Хизбула” и Иран заявиха, че за тях наземната инвазия е, червената линия, която не бива да се прекрачва. Съдейки по това, което се случва в Ливан през последните години мога да кажа, че е особено неясно каква точно би могла да е намесата на „Хизбулла”. Те със сигурност ще помислят дали и как да се включат в ставащото. Смятам, че обхватът на конфликта би могъл да се разшири още и бих желал да подчертая, че „Хизбулла” разполага с далеч по-голям арсенал от „Хамас”. Те са се готвили за подобен сценарий от години.
Как световните суперсили гледат на израело-палестинския конфликт и защо той е от стратегическо значение за тях?
– Президентът Байдън все още живее така, сякаш има Студена война. Според него САЩ са опората на световния ред, основан на правила, както аз обичам да го наричам. Що се отнася до Русия – в Израел живеят много руснаци, така че развоят на конфликта е от особена важност и за Москва. Любопитна е и ситуацията около Китай. Те просто искат обстановката около тях да бъде мирна, за да може да разширят влиянието си. През годините Китай е поддържал добри отношения както с Палестина, така и с Израел. Може би, сега е времето китайската държава да вземе страна. Това би било интересно да се наблюдава. Бих искал да отправя послание към всички хора, които ще гледат това интервю. Със сигурност, много от зрителите осъждат това, което „Хамас” стори. Има и такива, които осъждат действията на Израел. Най-важно е да се намери начин насилието да бъде спряно.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание