Сега четете
Метафората за размазаната котка (Котешката мистерия в Пловдив)

Метафората за размазаната котка (Котешката мистерия в Пловдив)

Една септемврийска нощ, след връщане от работа, вървях към квартал Тракия в Пловдив и на 15-тина минути пеша от центъра на града видях на тротоара размазана котка. Очевидно някой я беше сгазил на улицата и след това просто е била преместена на тротоара, защото не виждам по какъв друг начин едно живо същество би се превърнало във ваденка без нито един здрав кокал. Трябва да уточня, че не знам колко време преди да видя размазаното животно, то е срещнало смъртта си, нито колко дълго е стояло на улицата и после на друго място, или на тротоара. От първоначалното събитие вече можеше да е минал повече от месец.

Това беше възможност да направя продължителен социален репортаж без интервюта и мъдри разсъждения на случайни хора – просто щях да наблюдавам за промени в обстановката или за липсата на такива. Тъй като минавах през това място поне по 8 пъти на седмица сутрин или нощем (защото този месец работех в София, а спях в Пловдив, като използвах влак за придвижване), реших да проследя какво ще се случи с размазаната котка в продължение на две седмици. Ако след като минат тези две седмици никой все още не е изхвърлил котката и тя си стои на същото място, аз щях да се погрижа да я махна от тротоара. Някои читатели, може би, са предположили правилно, че размазаната котка си остана на същото място в рамките на следващите две седмици- на пешеходно разстояние от центъра на втория по големина град в България. Никой не си направи труда да я изхвърли. Има голяма вероятност и никой да не е съобщил за нейното съществуване на общинските власти, които биха могли да се погрижат за нея. А също така е възможно част от хората, които минават по този тротоар, дори да не са забелязали размазаното същество (нямаше никаква кръв или черва на мястото).

На въпроса дали икономическото развитие и богатството на един град са неразривно свързани с  отговорността, която самостоятелно поемат неговите граждани, отговорът по-често е „Не“. В Пловдив има доста хора, които могат да си купят скъпи коли, дори лимузини (виждате една бяла на снимката до няколко от постоянно изникващите нови строежи в града),

но очевидно няма нито един човек, притежаващ уменията да изхвърли една размазана котка.

Вижте и

Тук опираме до нежеланието да носим отговорност. До оправданието, че щом си плащаме данъците, някой друг трябва да извърши работата, която и ние бихме могли без проблем да свършим. До убеждението, че дадени неща не са наша работа и трябва да бъдат направени незабавно, но от някой друг. В крайна сметка не се наложи аз да изхвърлям котката след като бяха минали двете седмици. На 15-тия ден аз почивах и не съм вървял по този път, но когато на следващата сутрин отивах към работа в 4.30 ч сутринта, котката вече я нямаше. Най-накрая се беше намерил човек, който да отстрани размазаната котка, независимо, че това не се е включвало в неговите задължения и не той е бил отговорен за отстраняването на трупове от тротоарите. Случаят с тази размазана котка напомня ли ви за политическата ситуация в момента? Икономиката, здравеопазването, животновъдството, земеделието, енергетиката, дърводобива, качеството на храните, спорта, журналистическите разследвания са като размазаното животно, но всички се правим, че не го виждаме. Че някой друг трябва да се погрижи, че някой друг трябва да се бори, че отговорността уж не е наша, а ние имаме само задължението да не правим нищо и да се радваме на удобствата на цивилизацията, просто защото си плащаме данъците. Дори отказваме да гласуваме, въпреки че това е един от малкото начини в една демократична държава да заявиш с какво не си съгласен и каква промяна искаш. Това че си плащаме данъците не означава нищо само по себе си. Тези пари не се получават от някаква вселенска сила, която да раздава международно призната справедливост. Те често се вземат от алчни хора, крадци, хора без съвест и ценности, себични егоисти и откровени престъпници. Ако няма форми за реален контрол на държавната администрация, как изобщо можем да очакваме нещата да се развиват нормално. Нали ако някой смята, че може да прави каквото си иска, без някой да му търси отговорност, той рано или късно ще започне само да взема, без да дава обратно нищо. Особено, ако всички останали около него правят същото. Затова нека спрем да се правим, че размазаната котка не съществува и всички заедно да се хванем и да я изхвърлим. Не да я преместим на ново място, където друг да отговаря за нея, а да я изхвърлим на мястото, предназначено за трупове. Където лежат труповете на неоправданите надежди!

Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
Вижте коментарите (0)

Напиши коментар

Вашият мейл адрес няма да бъде публикуван.


© 2022 Всички права запазени!
Изработка на сайт от MySuper.Site

Нагоре