Въпросният текст е от Т. IV и гласи: „Трябва да се каже истината. Преображенското въстание беше една безсмислица. Думите, казани от Петко Каравелов, когато се съставяше Върховният македоно-одрински комитет в София: „Македонският въпрос и Тракийският се поставят различно и географически и политически“, имаха своята пълна сила и сега. Какво целеше въстанието? Да предизвика европейска намеса и да докара международен контрол. Да се иска това за Тракия, значи да се нагазва в сферата на руските интереси. А Русия само в случай че е победена би допуснала чужд контрол в една територия, която смяташе един ден да владее. Преображенското въстание можеше да се смята в тоя смисъл като насочено срещу нея. Както можеше да се предвиди, при разискванията между великите сили за реформи в Турско след станалите събития никога не стана дума за Тракия. Резултатът на Преображенското въстание беше напълно печален. Четите гориха турски села и когато те се оттеглиха, маса бежанци тръгнаха след тях за България. Така стана третото обезлюдяване на Тракия от българи. Първото бе след Одринския мир, когато се оттеглиха войските на Дибич; второто беше в 1878 г., след Берлинския конгрес, когато русите изпразниха Тракия. Уви, трябваше да дойде и едно четвърто, в 1913 г. То бе окончателно“.
Симеон Радев (1879-1967), както всички добре знаем, е феномен в българската ме-моаристика, журналистика, публицистика, историография и дипломация, тясно свързан в периода до Балканската война с някои среди на македоно-одринската освободителна борба, след това дипломат от кариерата, а иначе автор на емблематични книги, сред които блести „Строители на съвременна България“. Политическите му пристрастия са свързани с Народнолибералната партия и това до голяма степен обяснява неговото русофобство, както и симпатиите му към нова Турция по-късно. Подписът му стои под два ключови документа, свързани с националните катастрофи – Букурещкия мирен договор през 1913 г. и Солунското примирие през 1918 г. Той е и главен преговарящ и съавтор на злощастния „Ангорски договор“ от 1925 г., който унищожи политическото съществувание и бъдеще на тракийските българи в Р Турция. Тук ще вметна, че Симеон Радев пише своите мемоари в края на 50-те, когато вече наближава достолепната 80-годишна възраст, за да обърна внимание, че неговите предубеждения по отношение на освободителната борба на тракийци, съхранени чак до пределна старост, очевидно не са минали без последствия при подписването на Ангорския договор три десетилетия по-рано.
Някои смятат Симеон Радев за обективен свидетел на историческите събития. Моето скромно мнение като историк е, че субективизмът в неговото творчество е ярка и неделима част от несъмнения му талант. Който си е направил труда да прочете поредицата „Лица и събития от моето време“, няма как да не забележи това. Специално за конкретния цитат, мога да твърдя и при необходимост да докажа с документи и други материали, че не само е субективен, но е и манипулативен, а следователно и невалиден от гледна точка на историческата истина. Нищо общо с историческата истина няма твърдението за Петко Каравелов и избора на името на Върховния македонски комитет. Много некоректно – меко казано – е внушението, че за репресиите и прогонването на бежанците след въстанието били виновни самите въстаници, защото горили турските села. Така според Симеон Радев излиза, че едва ли не ние сме си виновни за разорението на тракийските българи – и през 1903 и през 1913 г. Що се отнася до сърцевината на неговата теза в цитирания абзац – че заради Русия и руските интереси Одринска Тракия нямала никакви шансове за реформи и автономия, само ще припомня, че благодарение на българския войник – измокрен, гладен, уморен, но велик! – в Лондон през 1913 г. великите сили, включително и Русия, застанаха мирно и козируваха на линията Мидия – Енос. Обратно – Македония, която в продължение на 35 години след Берлинския конгрес беше залъгвана с реформи, накрая се оказа, че няма никакви шансове за автономия и затова беше хвърлена – от същите тези велики сили – за саморазправа и разчленяване между бившите балкански съюзници.
За съжаление именно с този преразка-зан цитат беше свързана и последната груба неточност, която прозвуча в предаването на „История.бг“ – че в годините след въстанието македонските бежанци се били върнали по родните си места, но тракийските не. Всъщност става точно обратното и с колегите от ТНИ сме го коментирали не веднъж и дваж.
В заглавието на моя доклад, след реторичния въпрос „Беше ли Преображенското въстание „стратегическа безсмислица“ нарочно добавих – „или още за саможертвите на тракийските българи“. Да, за саможертвите, както и за жертвоприношенията на тракийските българи в името на една или друга политическа кауза винаги има и ще има какво още да се каже! Чрез ТНИ и СТДБ ние това и правим вече три десетилетия след тяхното възстановяване. Така ще бъде и в днешната ни конференция, и в конференцията ни през ноември във връзка със 110-годишнината от разорението на тракийските българи, и във всички наши бъдещи конференции, кръгли маси, изложби, прояви, събития. Формулирах тази тема не само да реагирам като учен и гражданин на неточностите или непълнотите, които предаването „История.бг“ ни представи на 12 юни, но и да заостря вниманието на всички нас, че това за съжаление не е прецедент, а тенденция, в която се вписват и други на пръв поглед несвързани помежду си явления на нашето научно и обществено поприще – като например лишаването на ТНИ от държавна субсидия, каквато обаче редовно се отпуска на МНИ, спирането на новите записи за предаването „Прокудени от бащин край“ с водещ Стоян Райчевски по ТВ СКАТ, за разлика от други, посветени на македонската проблематика, игнорирането или неглижирането на проблемите на тракийските българи и на българското културно-историческо наследство в Република Турция, непропорционалното им представяне в българските национални медии и в учебниците по история в сравнение с други.
Както всяка година на 19 август ние пак ще дискутираме два три часа по темата на нашата конференция. Довечера на трибуната отсреща пак ще ехтят вдъхновяващи слова за героизма на въстаниците, пред паметника на преображенци отново ще видим тържествения ритуал и полагането на венците, ще има и заря. И за всичко това БНТ в най-добрия случай ще излъчи репортаж от 2-3 минути. На нейния сайт обаче ще продължава да стои предаването за 120-годишнината на Илинденско-Преображенското въстание в пълния му обем и с противоречивите му внушения.
На това Гоце Делчев, ако беше жив, сигурно щеше да каже, както го е казвал приживе – „какво да правим, като сме си българи“.
Въпросът е, какво ще кажем ние – за настоящето и за бъдещето.
Каква е вашата реакция?
