До 2003 г. България няма своя собствена дипломатическа школа, която да подготвя дипломатите, както и представителите на държавната администрация, които се занимават с международни отношения. Дотогава страната ни изпраща своите кадри да се обучават в чужбина. Днес Българският дипломатически институт (БДИ) отбелязва своята 20-а годишнина.
Основите за създаването на института полагат тогавашният министър на външните работи Соломон Паси, с подкрепата на холандското външно министерство. БДИ е създаден с решение на Министерския съвет от 23 септември 2003 г., подписано от министър-председателя Симеон Сакскобургготски. За създаването на Дипломатическия институт, дейността му и за състоянието на българската дипломатическата служба в интервю разказа директорът на института Таня Михайлова.
Това е първата в модерната история на България българска школа за подготовка на дипломати. Съществуването на собствена дипломатическа школа е част от независимата външна политика, от идеята за това, че външната политика като един от стълбовете на държавността изисква своя собствен поглед и национален подход в подготовката на българските дипломати, отбеляза Михайлова. Тя припомни, че моментът на създаване на института съвпада с най-натоварените преговори за членство на страната ни в НАТО и ЕС. Поради тази причина необходимостта да има такава школа беше наистина назряла. Именно за да може Дипломатическият институт да подготви дипломатическата служба и българската администрация за онзи момент, в който ние ще бъдем част от двете големи семейства на ЕС и НАТО, посочи Михайлова.
Мисията на Дипломатическия институт
Мисията на института е да подготвя българските дипломати. Започнахме „от нула“, без традиции в тази посока. Поради тази причина черпихме опит от най-добрите школи по света, най-вече в Европа, за да се изгради модерна дипломатическа школа, която да бъде подходяща за развитието на българската модерна дипломатическа служба, каза Таня Михайлова.
Тя отбеляза, че 20 години по-късно Дипломатическият институт може да бъде определен като един успешен проект, който има още накъде да се развива. Поради тази причина не е случайно и нашето мото, което сме избрали преди много години – Docendo Discimus – „Учейки другите, учим и себе си“. Като Дипломатически институт имаме да трупаме опит в областта на обучението, посочи Михайлова.
През Дипломатическия институт са преминали 17 випуска млади дипломати, отбеляза тя. По думите ѝ това е една нова генерация български дипломати, които са много отворени към света. Те имат уменията, които се изискват днес от дипломатите – т.нар. нова дипломация, която е свързана с новите технологии, посочи Михайлова. Развитието на Дипломатическия институт вървеше паралелно с развитието на новите технологии, изтъкна тя. Михайлова отбеляза, че един от инструментите на дипломатите е да комуникираш и то по различни начини.
Ние се адаптирахме към тези нови посоки, включително в дипломацията. Не мога да не спомена ковид, който промени всички нас, отношението ни към нещата и към работата, каза Михайлова и отбеляза, че това се е отразило изключително много в дипломатическата професия. Дипломатическата професия носи онези класически елементи на живото общуване и това се изисква, за да може да се изгражда доверие. Идеята на работата на дипломата е да създаде и изгради доверие в другия, който е много различен, за да можете заедно да постигате определени неща, посочи Михайлова.
Въведохме различни направления. Преди повече от 12 години започнахме да се занимаваме с т.нар. енергийна дипломация, каза Михайлова. Тя отбеляза, че въпреки скептицизма на мнозина по онова време, това са теми без които дипломатите не могат да си вършат работата. Михайлова добави още икономическата, културната и публичната дипломация.
Дейността и мястото на института
Обученията са една част от дейностите на института. Част от тях включват управленски умения, предмандатна подготовка, консулската дипломация, посочи Михайлова.
Tрадиционно в България обучението, включително в училищата и университетите, беше свързано с лекции. Това, което направихме, е именно, ползвайки опита на по-добрите от нас, да въведем т.нар. интерактивни обучения и симулационни занимания, които смятам, че са най-доброто, което може да се прави за професионалисти, обясни Михайлова. Това е кариерна професия, която изисква особени качества, добави тя. Михайлова обясни, че през годините от института са направили така, че поне половината от програмата на определени обучения, независимо от тяхната продължителност, да е заета с интерактивни занимания. Уменията са онези, които трябва да се развиват, отбеляза тя.
Освен подготовката на българската дипломатическа служба и на държавната администрация, дейностите на института включват и много проекти за дипломати от Черноморския регион и Западните Балкани. Имаме много солидни партньори в държавите от Черноморския регион като Грузия, Молдова и Украйна. Самите ние помогнахме да се създаде Молдовски дипломатически институт, обясни тя.
Михайлова посочи, че се организира Зимно училище по дипломация, в което всяка година идват млади дипломати от целия този регион и от ЕС, за да могат да разгледат актуални проблеми. От две – три години имаме и семинар за чуждестранни дипломати, които са пристигнали тук, в България. Това, по което работим, е едно по-солидно развиване на дигиталната дипломация, на икономическата дипломация чрез систематични обучения, не само в София за държавната администрация, но и за представители на местни власти, обясни Михайлова.
Дипломатическият институт е част от една мрежа с други дипломатически школи, академии от Европа. Участваме в една мрежа, наречена Европейска дипломатическа програма и в Европейския колеж за сигурност и отбрана, в Международния форум за дипломатическо обучение.
Дипломатическият институт има и добра издателска дейност. Михайлова посочи, че предстои 30-и брой на двуезичното списание „Дипломация“, което тази година ще направи 15 години. Той ще е посветен изцяло на дискусията, свързана със създаване на българска външнополитическа стратегия, каквато страната ни няма към момента. Работим по една книга, която е свързана с дипломатическите усилия на България за решаване на казуса с медицинските сестри в Либия. Това е казус, който приключи отдавна, преди повече от 15 години, но сега е времето да разгледаме и да поговорим с онези, които са участвали във взимането на решенията тогава, отбеляза Михайлова. Тя посочи, че този проект ще излезе догодина като книга с архиви от Министерството на външните работи, които не са показвани досега.
Предизвикателства пред дипломатическата служба
Дипломатите се адаптират към всякакви обстоятелства. Освен ковид кризата, бих добавила най-голямото предизвикателство от последните години – агресията на Русия в Украйна, което пък ни даде една друга посока – темата с хибридните заплахи и борбата с дезинформацията, каза Михайлова. Тя обясни, че в контекста на това, което се случва в нашия регион и семинарите, обученията на Дипломатическия институт имат фокус в тази посока.
Михайлова посочи, че всички представители на държавната администрация, които имат досег с международни отношения по някакъв начин са преминали през обучение през института. Нашият институт беше един от тези, които подготви екипа на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г. по т.нар. меки умения, водене на преговори, избягване на конфликти. От няколко години работим заедно с различни партньори по темата борба с дезинформацията, разказа Михайлова.
Като предизвикателство пред дипломатическата служба тя посочи образа на България – как да изглежда България по-добре. Трябва да има повече средства за това да се промотира България навън по всички възможни начини – чрез културата, туризъм, възможността за инвестиции, каза Михайлова. Тя отбеляза, че за културната и икономическата дипломация се изискват целенасочено средства и много добра координация на държавно ниво. Предизвикателство е този свят, който е много динамичен. В който един дипломат трябва да може да разбира от много неща, да бъде мултифункционален, посочи още Михайлова. Тя отбеляза, че за страната ни е имало период след членството в ЕС, в който цялата администрация е започнала да се занимава директно с отношения с други държави, особено в рамките на ЕС. Трябва да има една по-добра координация в администрацията за ролята на дипломатическата служба, подчерта Таня Михайлова.
Нуждата от промяна в дипломатическата служба
За дипломатическата служба със сигурност има нужда от промяна и реформа. Това би било едно голямо усилие. Трябва да има един много по-ясен път, по който вървим, защото след постигането на членството на България в ЕС и НАТО, членството в други организации, мястото на България изисква преосмисляне, коментира Михайлова. По думите ѝ би могло да се направи по-отчетлив преглед на дейността на българската дипломация. Тя трябва да заеме онова солидно място в системата на държавните институции. Дипломатическата служба и МВнР са едни от носителите на държавността, посочи Михайлова. Тя отбеляза, че именно отбраната и сигурността, вътрешните работи, както и външната политика са носителите на сигурност, спокойствие, предвидимост, на перспективност и на гаранция за благосъстояние.
Бих искала българската дипломатическа служба да бъде много по-добре представена в очите на българските граждани, на нашите партньори по света. Има много какво да се направи, посочи Михайлова.
Качествата, които трябва да притежава един дипломат
Качествата на дипломата са валидни и за много други професии. Особено в дипломатическата работа се изисква умението да комуникираш с другия, да го слушаш, да го убеждаваш и да преговаряш с него. Това е работата на дипломата да води преговори с други, за да постигат общи цели, да се правят компромиси и да се избягват конфликти, коментира Михайлова.
По думите ѝ е добре дипломатът да познава протокола, защото колкото и да живеем в един динамичен свят, има правила. Те са създадени за това, за да могат онези, които сядат на една маса, особено в многостранната дипломация, да бъдат равнопоставени, обясни Михайлова. Тя посочи, че е важно да се спазват и правилата, породени от спецификите на някои региони.
Очакванията са много високи към онези, които искат да се посветят на дипломатическата служба. Има хора, които са родени за дипломати, но голяма част от другите трябва да развият своите умения и качества. Трябва да пишат добре, и да не забравяме аналитичните умения. Защото когато си в една друга държава, трябва да можеш да анализираш онова, което се случва там, да можеш да анализираш определени ситуации и с информацията, която даваш на страната си, да подпомагаш взимането на решения, коментира Михайлова.
Уменията са много важни, но можеш да ги ползваш, когато знаеш какво искаш да направиш, посочи тя. Страхувам се, че мнозина от по-младите поколения имат онези умения, включително дигиталните, и разчитат на дигиталното, за да натрупат знания, а пък солидните знания никога няма да излязат от мода. Ако имаш дигитални умения ще ти помогнат в комуникацията, но без солидните знания няма как да се случи, каза тя. По думите ѝ един дипломат трябва да познава историята, географията, икономиката.
Още едно предизвикателство за младите хора е, че дипломатическата професия е кариерна. Това означава, че ако се посветиш на нея, ще прекараш целия си професионален живот като дипломат, каза Михайлова. Тя посочи, че всеки ден е различен в дипломатическата служба, особено при тези, които са на мандат в някоя друга държава. По думите ѝ това ги обогатява като дипломати.
Нетърпението на младите хора днес е като че ли малко повече и мнозина от тях не си представят, че биха могли да поемат по един път, който да ги доведе до финал след 20-30 или повече години. Някак си динамиката на времето е с по-къса перспектива, посочи Михайлова. Прицелването в далечното от младите хора е нещо, което ми прави впечатление, че липсва, отбеляза тя
Каква е вашата реакция?
