Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Общо 64 партии и девет коалиции е регистрирала Централната избирателна комисия (ЦИК) за участие в местния вот на 29 октомври. Това сочи справка в Публичния електронен регистър на партиите и коалициите, регистрирани за участие в изборите за общински съветници и кметове на страницата на ЦИК.
До вчера ЦИК трябваше да изпрати на Общинските избирателни комисии (ОИК) окончателния списък на регистрираните формации за вота през октомври, съгласно сроковете в хронограмата.
Срокът за регистрация на политически формации в ОИК е до 17:00 ч. на 18 септември. Ако не са регистрирани в ЦИК като партии и коалиции, формациите не могат да се регистрират за участие за местния вот в ОИК.
Съгласно хронограмата и Изборния кодекс, Инициативните комитети (ИК) могат да регистрират независими кандидати за общински съветници, за кметове на общини, за кметове на райони и за кметове на кметства в ОИК за участие в местния вот до 17:00 часа на 18 септември. Инициативните комитети се регистрират в съответната ОИК, като един инициативен комитет може да издигне само един независим кандидат.
Регистрацията на кандидатите ще продължи между 19 и 26 септември.
Партии и коалиции, регистрирани в ЦИК за местния вот:
- ПП „Българска нова демокрация“
- ПП „Свобода“
- ПП „Партия на Зелените“
- ПП „Пряка демокрация“
- ПП „Развитие за Септември и региона“
- ПП „Движение нашият град“
- ПП „Съюз за Пловдив“
- ПП „Воля“
- ПП „Възраждане“
- ПП „Национално движение за права и свободи“
- ПП „Евророма“
- ПП „Български социалдемократи“
- ПП „Българска социалдемокрация – ЕВРОЛЕВИЦА“
- ПП „Съюз на демократичните сили“
- ПП „Консервативно обединение на десницата“ – КОД
- ПП „Общество за нова България“
- ПП „Обединен блок на труда български лейбъристи“
- ПП „Правото“
- ПП „Български демократичен съюз „Радикали“
- ПП „Движение Гергьовден“
- ПП „Политическо движение социалдемократи“
- ПП Земеделски съюз „Александър Стамболийски“
- ПП „Обединени земеделци“
- ПП „Ние идваме“
- ПП „Български възход“
- ПП „Бъдеще за родината“
- ПП „Партия консервативна България“
- ПП „Българска прогресивна линия“
- ПП „Български гласъ“
- ПП „Мир“
- ПП „Движение за просперитет на Перник“
- ПП „Глас народен“
- ПП „Движение за права и свободи“
- ПП „Величие“
- ПП „Спаси София“
- ПП „Море“
- ПП „ВМРО – Българско национално движение“
- ПП „Българска социалдемократическа партия“
- ПП „Български земеделски народен съюз“
- ПП „Социалдемократическа партия“
- ПП Социалистическа партия „Български път“
- ПП „Съюз на свободните демократи“
- ПП „Движение напред България“
- ПП „АТАКА“
- ПП „Български демократически форум“
- ПП „Има такъв народ“
- ПП „Новото време“
- ПП „Движение демократично действие – Д3“
- ПП „Справедлива България обединени родолюбци“ – „СБОР“
- ПП „Движение България на гражданите“
- ПП „ГЕРБ“
- ПП „Национално движение за стабилност и възход“
- ПП „Демократи за отговорност, свобода и толерантност“ (ПП ДОСТ)
- ПП „Съюз за отечеството“
- ПП Съюз на патриотичните сили „Защита“
- ПП „Движение на непартийните кандидати“
- ПП „Никола Петков“
- ПП „Национално движение единство“
- ПП „Ред, законност, справедливост“
- ПП „Земеделски народен съюз“
- ПП „Български съюз за директна демокрация“
- ПП „Средна европейска класа“
- ПП „Единение“
- ПП „Българската пролет“
- КП „Граждани за общината“
- КП „Заедно за силна община“
- КП „Съединени за Пловдив“
- КП „Левицата!“
- КП „Неутрална България“ (Комунистическа партия на България, Българска комунистическа партия, Партия на българските комунисти, Нова сила, Русофили за възраждане на отечеството)
- КП „България на регионите“
- КП „БСП за България“
- КП „Алтернативата на гражданите“
- КП „Продължаваме промяната – Демократична България“
За местните избори през 2019 г. документи за регистрация са подали общи 64 партии и осем коалиции, като до изборите са били допуснати 59 партии и седем коалиции. През 2015 г. са били регистрирани 71 партии и три коалиции, от подали документи 81 партии и три коалиции.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание