Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до здравния министър проф. д-р Христо Хинков, в което препоръчва да бъде приета алтернативна възможност за предписване и отпускане на антибиотици и лекарствени продукти за лечение на захарен диабет. Според проект на наредба на здравното министерство от 1 октомври т.г. тези две групи лекарства ще се изписват само и единствено с електронна рецепта. Това означава, че болните хора няма да бъдат обслужени в нито една аптека в страната, ако разполагат с бяла рецепта, т.е. на хартиен носител. Аргументът на здравното министерство да се премине само към е-рецепти за тези препарати, е по този начин да се предотврати недостигът на медикаменти за диабет, както и да се ограничи свръх употребата на антибиотици, която води до резистентност.
„Безконтролното предписване и най-вече отпускане на лекарствени продукти за лечение на захарен диабет и употребата им при пациенти извън показанията, посочени в кратката им характеристика (например за редукция на тегло при граждани с наднормено тегло, но без диабет) е сред основните причини за липсата и недостига на лекарствени продукти за лечение на диабет и мерки за неговото предотвратяване са необходими и даже закъснели. Също така, безразборният прием на антибиотици и отпускането им без рецепта води както до липсата и недостига им в аптеките, особено през зимния сезон и в условията на епидемия, така и до развитие на антимикробна резистентност, с произтичащите от това неефективност на лечението и заплаха както за здравето на конкретния пациент, както и на общественото здраве“, пише омбудсманът.
Проф. Ковачева обаче обръща внимание, че и към момента отпускането както на лекарствени продукти за лечение на диабет, така и на антибиотици, следва да се извършва само след предписването им на рецептурна бланка и в тази връзка е необходим много по-ефективен и сериозен контрол.
„С разбиране към необходимостта от приемане на мерки за решаване на посочените проблеми, като обществен защитник съм обезпокоена от възможността, регламентирането на изписване само с електронно предписване на определени групи лекарства, да доведе до нарушени права на пациентите, като ограничи и забави достъпа им до лечение. Това е особено нежелателно при уязвими групи, възрастни хора, хора с увреждания и най-вече деца, при които своевременното започване на антибиотично лечение често е решаващо за овладяване на заболяването и предотвратяването на тежки усложнения“, посочва омбудсманът.
Диана Ковачева обръща внимание на факта, че неосигуреният достъп на гражданите до медицинска помощ извън работния график на общопрактикуващите лекари в работните дни и денонощно през почивните и празничните дни, също е сериозен проблем, на който все още не е намерено цялостно решение. Нерядко в малки и отдалечени населени места, в които няма разкрити дежурни кабинети и общопрактикуващите лекари са обявили, че сами ще осигуряват денонощното обслужване на пациентите, но на практика не го правят, гражданите са принудени да търсят медицинска помощ от други лекари и фелдшери, на които имат доверие, както и от екипите за спешна помощ.
Трябва да се има предвид и че има правоспособни и практикуващи професията лекари и лекари по дентална медицина, който нямат договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и/или не разполагат с необходимата техника и технически познания за работа с електронната система, като необходимостта предписването на антибиотици да става само по електронен път ще наруши техни права и най-вече права на пациентите им, в това число деца. Липсата на инфраструктура и гарантирана интернет връзка на територията на цялата страна също са сред възможните причини за непредписване или отложено във времето предписване на антибиотици.
Оказването на дентална помощ от лекари по дентална медицина, неработещи по договор с НЗОК и/или не разполагащи с необходимия хардуер и софтуер за предписване на електронни рецепти, също е сред възможните причини за нарушено право на пациентите на своевременен достъп до антибактериални лекарствени продукти за системна употреба.
Омбудсманът обръща внимание и на факта, че липсата на аптеки в малки и отдалечени места също е повод за безпокойство и причина за случаи на нарушени права на гражданите на достъп до лечение.
„Същевременно, все още има малки аптеки, които е възможно да срещнат сериозни затруднения при осигуряването на техническа възможност за отпускане на предписани с електронни рецепти лекарствени продукти“, пише проф. Ковачева.
Тя констатира като проблем и слабият интерес към момента към мобилно приложение за издаване на електронни рецепти от лекари, членуващи в Българския лекарски съюз, за регистрацията в което е необходимо лекарят да разполага с електронен подпис, а за ползването му – наличие на стабилна интернет връзка. Предписването на лекарства чрез приложението също би било невъзможно в посочените по-горе случаи, в това число за лекари от екипите за спешна помощ, посетили дома на пациентите.
„Като омбудсман смятам, че непредписването или забавянето на преписването на антибиотична терапия, независимо от причините, ще наруши правата на пациентите и своевременния им достъп до посочената група лекарствени продукти, които често, особено при деца, са решаващи за успешно провеждане на лечението“, предупреждава Диана Ковачева.
В заключение в становището си до здравния министър общественият защитник препоръчва задълбочено разглеждане на описаните проблеми и обсъждане на мерки за тяхното решаване, например за регламентиране на изключения и осигуряване на алтернативна възможност за предписване и отпускане на лекарствени продукти в посочените по-горе случаи, като същевременно бъде осигурен и ефективен контрол.
„Бих искала да изразя надежда, че правото на гражданите от цялата страна, в това число и най-вече на децата, на своевременен и гарантиран достъп до антибактериални лекарствени продукти за системна употреба, отпускани по лекарско предписание, ще бъде гарантирано и няма да се допусне забавяне на лечението с произтичащите от това нарушени права на пациентите и рискове за тяхното здраве“, завършва омбудсманът.
Становището тук: https://www.ombudsman.bg/bg/n/ombudsmanat-do-mz-prodazhbata-na-antibiotits-2098
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание