Изследването „Дегустация на шейкове“ или Могат ли очакванията да променят количеството на отделяните човешки хормони?

Изследването, наречено „Дегустация на шейкове“ се провежда в лабораторията на психоложката Алия Крам, където участниците трябва да отидат в 8 часа сутринта, без да са закусвали. При първото си посещение доброволците получават млечен шейк с надпис „Поглезете се. Разкош, който заслужавате“ и етикет за хранителната стойност, на който е отбелязано „620 калории, 30 грама мазнини“. При второто посещение, една седмица по-късно, им предлагат да изпият по един млечен шейк с името „Наслада без угризения“ и етикет, на който пише „140 калории, 0 грама мазнини“.

Докато пият млечните шейкове, от участниците се вземат кръвни проби. Идеята на Крам е да измери промените в нивата на хормона грелин, известен още като хормон на глада. Когато нивата на грелин в кръвта се понижават, човек се чувства сит, а когато се повишават, започва да изпитва глад. Нивата на грелин спадат драстично при прием на калорична храна с високо съдържание на мазнини. В случая с дегустацията на шейковете може да се предположи, че двете напитки ще имат съвсем различен ефект върху нивата на грелин. Така се и оказва. Пиенето на „Наслада без угризения“ води до малък спад на грелина, докато ефектът от консумацията на питателния шейк „Разкош, който заслужавате“ е значително понижени нива на хормона.

Само че нещата не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед. Има уловка. Етикетите на млечните шейкове са фалшиви. И в двата случая участниците получават един и същ млечен шейк с 380 калории. Така че храносмилателният тракт би трябвало да реагира по еднакъв начин. Резултатът обаче е различен: първия път, когато са били с убеждението, че шейкът е калорично лакомство, нивата на грелин са спаднали три пъти повече, отколкото при второто посещение, когато са смятали, че това е диетична напитка. Тоест ефектът, който хората са очаквали (да се заситят от шейка) е резултатът, който са получили.

Вижте и

Увеличава се броят на кръводаряванията в България

Това изследване на Крам потвърждава нейната теория и показва, че очакванията могат да променят нещо толкова конкретно като количеството на хормон, отделян от стомашно-чревния тракт.