Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
С предложението да се премахне 3 март като национален празник за пореден път от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) чертаят тежка разделителна линия в българското общество. Това каза пред журналисти лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов. Според него ПП-ДБ показват омраза към всичко българско.
На форум вчера от ПП-ДБ, съвместно с инициативата „Правосъдие за всеки“, представиха пред медиите предложенията си за промени в Конституцията. Една от идеите е 24 май да стане национален празник и да се нарича Ден на българското слово, просвета и културата, и на кирилицата.
В отговор на журналистически въпрос Костадинов посочи, че „не си заслужава въобще да коментираме каквото и да било друго след това тяхно предложение“, защото не знае какво ще е следващото – може би да сменят българското знаме, защото в него има два цвята, които съответстват на руското знаме – има бяло и червено. Може би да сменят българския герб, може би да сменят и българския химн, добави той. По думите му тези хора са опасни за националната сигурност.
Костадинов коментира, че без 3 март нямаше да има България. „Без 3 март нямаше да има 24 май, защото нямаше да има кой да празнува 24 май. Без 3 март нямаше да има 6 септември, защото нямаше да има какво да се съединява. Без 3 март нямаше да има 22 септември, защото нямаше какво да обявява независимост. Без 3 март нямаше да ни има нас българите като народ“, добави депутатът.
Според него от ПП-ДБ искат да премахнат символа на българската свобода.
Тези хора компроментираха дори самата идея за промяна в Конституцията, смята Костадинов и отбеляза, че нямаме записан национален празик в Конституцията, а той е записан в други закони.
Попитан за изказването на заместник-председателя на руската Дума Пьотр Толстой, че „ние нямаме проблем с България, там по цялото крайбрежие наши са гражданите“, Костадинов коментира: „Както в България имаме Сорос Денков, имаме Иво Инджев, имаме Соломон Паси, така и в Русия има Пьотр Толстой и други подобни“.
БТА
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание