Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Котката има необикновена способност да надушва лакомства. Сега учените са открили тайната на умението на котките да надушват бързо и отдалеч храната.
Ново изследване разкрива, че котките имат носове, които действат като високотехнологично оборудване за химически анализ, с каквото обикновено разполагат модерните лаборатории. Сложна съвкупност от плътни спирални костни структури на дихателните пътища се крие зад отличното им обоняние. Тези структури работят подобно на двойка паралелни газови хроматографи – лабораторно оборудване, използвано за анализ на химическия състав на веществата.
Хроматографията е метод за анализ на химични вещества, при който пробата се придвижва чрез газов поток през спираловидна тръба. За разделянето на химичните вещества се разчита на разликите в режима на разпределяне между течащата подвижна фаза и стационарната фаза на компонентите в сместа. Тя е широко използвана за количествен и качествен анализ на смеси.
Учените от Държавния университет в Охайо създали 3D компютърен модел на котешки нос и симулирали как при вдишване въздухът, съдържащ обичайни миризми на котешка храна, преминава през спираловидните костни структури.
Те установили, че вдишаният от котката въздух се разделя на два потока. Единият въздушен поток се пречиства и овлажнява, преди да бъде изпратен към белите дробове, докато другият бързо и ефикасно доставя миризмата директно до обонятелната система.
Това позволява на котките да усетят миризмата много бързо, вместо да чакат въздухът да се филтрира през дихателната зона, казва екипът. Въздухът, който се изпраща по тръбата за “миризмата”, след това се рециркулира в дихателните канали, когато стигне дотам.
Кай Чжао, водещ автор на изследването, каза: “Това е все едно първо да помиришете въздуха, преди да го вдишате в дробовете, където вече се обработва много по-дълго време”.
“За бозайниците обонянието е много важно за намирането на плячка, разпознаването на опасност, намирането на източници на храна и проследяването на околната среда”, уточни ученият и добави: “Симулацията на потока въздух и миризми през виртуалния котешки нос показа, че той функционира подобно на паралелни спирални газови хроматографи, при които ефективността на основната техника се повишава чрез използването на множество тръби, през които се разклонява вдишваният високоскоростен газов поток”.
Откритията са публикувани в списание “Пъблик лайбръри ъв сайънс – компютейшънъл байолъджи“.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание