Освен на 24 юни, църквата му е посветила още два празника през годината – на 29 август, когато е денят на неговата смърт, познат като Секновене в народната традиция, и на 7 януари – Ивановден.
Йоан бил дългоочакана и единствена рожба на праведните Захарий и Елисавета, които живеели в юдейския град Хеврон. Бащата Захарий бил един от свещениците на големия Йерусалимски храм. Със съпругата си живеели праведно, но нямали деца, въпреки че усилно се молели на Бог да ги ощастливи с наследници.
Вече били в напреднала възраст, когато пред Захарий се явил ангел. Свещеникът се уплашил, но ангелът му отвърнал да не се бои, защото молитвата му е чута от Господ – съпругата му Елисавета ще роди син, който ще бъде наречен Йоан /в превод „Божия благодат“, „Божия милост“/ и ще бъде „велик пред Господа“. Скоро след като Захарий се прибрал у дома си, Елисавета заченала.
Съпрузите искрено благодарили на Бог за неговата милост. Според евангелския разказ, преди да роди, Елисавета е посетена от нейната сродница – Мария от Назарет. Когато съпругата на Захарий родила момче, съгласно Божието обещание, тя казала да го нарекат Йоан. Половин година след сина на Захарий и Елисавета се родил и Исус Христос. Поради заповедта на цар Ирод да бъдат избити всички деца – от новородените до тези на двегодишна възраст, животът на младенеца Йоан също бил застрашен. Не след дълго родителите починали и момчето било отгледано от близки роднини, а когато достигнал пълнолетие, Йоан се оттеглил в пустинята. Там живял аскетично и проповядвал покаяние на хората, подготвяйки ги за идването на Спасителя – Исус Христос.
Йоан Кръстител първи започва покръстването на юдеите във водите на р. Йордан.
В българския народен календар наричат този ден Еньовден (Еньов – ще рече Йоанов), както и „среди лето“ или ден на слънцето, защото съвпада с лятното слънцестоене. Празникът има различни названия – Яневден – в Софийско, Иванден – в Западна България, Иван Бильобер – в Североизточна България.
С него са свързани множество вярвания за слънцето, водата и лечебните растения. Според народните обичаи и вярвания на този ден „слънцето играе или трепти“, когато изгрява и който види това, ще бъде здрав през годината.
Смята се, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила особено на изгрев слънце. Набраните за зимата билки трябва да са „77 и половина“ – за всички болести и за „болестта без име“. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
На този ден всички трябва да станат рано и да посрещнат изгрева на еньовденското слънце, за да усетят лековитата роса, която то отърсва от себе си, миейки се преди път.
Започне ли да се показва слънчевият диск, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.
Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.
С тревите и цветята, набрани на Еньовден, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване. Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората.
В някои райони се правят толкова китки от набраните билки, колкото са членовете на семейството, наричат ги поименно и ги оставят през нощта навън. В нощта срещу празника особена магическа сила придобива и водата.
За лечение и гадаене при залез слънце се взима от чист сладък извор „мълчана вода“, налята при пълна тишина, за да не се погуби от човешки глас магическата й сила.
На този ден имен ден празнуват всички с имена Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.
Каква е вашата реакция?
