Живеем в смутни времена. Ковид, здравна, икономическа и социална кризи, както и последвалата война доведоха до висока инфлация и обедняване, а те от своя страна – до тревожност и разочарование. А това вече е естествената среда за радикализъм, противопоставяне и разделение, които са основани на омразата и търсене на виновник. От историята знаем, че универсален виновник са малцинствата, а най-големите персонални виновници са техните лидери и представители.
При всички големи социални размествания има победители и победени. По аксиома цената се плаща от малцинствата. Така беше и в края на комунистическия режим в България. Опитите за насилствена асимилация в периода 1964-1989г. са причината за създаването от д-р Ахмед Доган на нелегална организация през 1985г. под мотото „Борба без оръжие“. През 1986г. д-р Доган и неговите съратници са разкрити и вкарани в затворите и концлагерите. Борбата продължава и от затворите под ръководството на д-р Доган се организират мирните протести на турците и мюсюлманите през месец май 1989г. Режимът отново изкара танковете и калашниците срещу турците и мюсюлманите. Въпреки жертвите и принудителното изселване (депортация) само за два месеца на над 360 000 мюсюлмани комунистическият режим падна през месец ноември 1989г. И точно тогава, когато целият свят очакваше междуетнически конфликт в България, защото всички необходими условия за това бяха налице, под ръководството на д-р Доган се създаде ДПС с мотото „Не! на реваншизма. Да! на толерантността и заедността.“.
По този начин България стана единствената държава от Балканите, направила мирен преход от комунизъм към демокрация. Моделът БЕМ (Български етнически модел), чийто архитект е д-р Ахмед Доган, който има за основа толерантността и заедността, стана единственият конвертируем политически продукт на България. БЕМ беше необходимо и задължително условие за членството на България в НАТО и ЕС. Виждаме го днес в отношението и на България като част от ЕС към другите кандидати за членство в ЕС.
Каква е равносметката днес, след 33г. демокрация, 19г. членство в НАТО и 16г. членство в ЕС?
До членството ни в НАТО и ЕС БЕМ беше единственият конвертируем политически продукт на България. България беше модел/образец за постигнат етнически мир на база ценности – толерантност и заедност.
Оказва се, че след 33г. само ние от ДПС градим държава на основата на БЕМ. Другите партии го приемат в най-добрия случай за даденост. Играят на „тънката струна“ на предразсъдъците на мнозинството, отричайки БЕМ. Градят отношения на противопоставяне, разделение и омраза. След 33г. се оказва, че манталитетът на разделение, противопоставяне и омраза е по-силен от толерантността и заедността.
Модел, който не се развива, дефектира!
И тук вече идва големият въпрос за либералите – Какъв отговор ще дадат либералите за развитие на този модел, на модела на толерантността и заедността? Либералите, имаме ли модел за решаване междуетнически проблеми и конфликти? Имаме ли напълно осъзната концепция за ефективно противопоставяне на радикал-популисти, които налагат основно омраза на обществата ни?
И още въпроси: Има ли криза на Толерантността? Има ли материална база на Толерантността в социо-културен смисъл? Отговаря ли философията на Заедността на съвременните европейски политически реалности и ценностни отношения? Отговаря ли социо-културната база на Толерантността и Заедността на съвременната динамика на идентичностите в глобализиращия се свят?
Глобалният ред е на кръстопът между демокрацията и авторитарни режими. Свидетели сме на популизъм, който разчита на лъжата, противопоставянето, разделението, омразата, принудата и цензурата, за да ограничава политическите, гражданските и човешките права и свободи. Наблюдава се нарастващо разочарование от демокрацията и все по-голямо привличане към радикалната „ефективност“.
Подчертаваме връзката между човека и гражданите от една страна и общността, държавата и ЕС от друга. Всички сме част от някоя общност – местна, национална, европейска, етническа, религиозна и т. н. Ние ще бъдем силна общност само ако всички имаме усещането, че сме справедливо представени, на основата на еднакви (равни) възможности, независимо от произхода си. А така ли е в ЕС? А така ли е в България след 33г. демокрация и БЕМ или по-скоро отричане на БЕМ?
Днес е важно честно и открито да отговорим на наболелите въпроси. Това е задължително, когато знаем, че мирът и демокрацията са крехки и трябва да се пазят и защитават. Важно е да заявим честно и открито, ако моделът БЕМ е дефектирал, с какъв модел ще продължим напред.
Каква е вашата реакция?
Много ми хареса
0
Не ми хареса
0
Не съм сигурен
0
Развълнувах се
0
