Максим МОМЧИЛОВ – о.з.
Сн.9-0
Хвърлите ли един поглед към Културния афиш на Община Несебър ще прочетете,че на 9 май в Артиум център щели да представят книгата на Мира Добрева „Столетниците на България”. Някой, отговарящ за събитието, навярно е преценил, че това е най-съществения акцент на бележитата дата.
Акцентите за 9 май – Денят на победата и Денят на Европа са напълно заличени в афиша, или с други думи, на този ден нищо не се случи тук, а и няма и да се случва повече. Всичко липсващо е ужасяващо, но в Културния афиш са заличили, че за фронтоваците от Отечествената война 1944-1945 г. в община Несебър няма за какво да бъде чествано бележитото събитие.
На такива „заличители” трябва да се припомня оглушително, че всичките бойци и командири още от самото начало на Отечествената война 1944-1945 г. воюваха доблестно и смело до крайната победа и увенчават имената си с воинска слава.Техният принос в жестоките битки за победата над фашизма е оценен по достойнство.
Стотици несебърски фронтоваци се завръщат в родните огнища окичени на гърдите със съветски, югославски и български ордени и медали,а 19 от тях стават кавалери на Орден за храброст: Атанас Трайков от Несебър, Димитър Наумов от Несебър, Васил Ставрев от Баня, Васил Филев от Несебър, Иван Демерджиев от Обзор, Иван Джендов от Равда, Илчо Джендов от Кошарица, Иван Узунов от Несебър, Кръстьо Недков от Оризаре, Лазар Чемидов от Равда, посмъртно,Матьо Вълков от Паницово, Милчо Алексиев от Емона, Недялко Пиперков от Несебър, Никола Линов от Баня,Никола Костов от Несебър, Петко Стайков от Несебър, участник и в парада на победата в Белград, Петър Олчев от Равда,Стоян Христов от Кошарица,Яни Душев от Плазовец- имената в списъка са по азбучен ред.
В Несебър обаче това, което ще се случи е, че нито на 6 май-Денят на храбростта, нито на 9 май – Денят на победата и Денят на Европа , вече е казано и написано: нищо не се случи тук, и няма да се случва.
Сн.9-1 и 9-2: Съществуващият паметник и Несъществуващият паметник – разрушен, заличен и изчезнал през 2014 г.
Някога в Несебър съществуваше паметник с надписа: Българийо за тебе те умряха, в памет на загиналите във войните от община Несебър, в Балканската война – 8, в Първата световна война – 18, във Втората световна война -23. Надписът е от Регистъра на военните паметници и паметни плочи в област Бургас, но нито в паметника, нито в надписа не съществува. От 2014 г. до ден днешен надписът заедно с паметника са заличени и изчезнали още от тогавашната общинска власт. Написаното и казаното днес е пак същото: нищо не се случи тук, и няма да се случва.
Фронтоваците обаче не могат и няма как да бъдат заличени. Това е така не заради мен. Събирал съм и писал за несебърските фронтоваци от 80-те години /също и по-рано/ за Отечествената война 1944-1945. Писали са и още: Вълко Купенов от Обзор-вече е покойник, Тодор Жеков-вече е покойник от Оризаре, Николай Коев-вече е покойник от Несебър, Иван Бабев и Елена Пешева от Свети Влас,Златин Чаушев и Красимир Косев.Те имат принос за летописа на фронтоваците, но всичко написаното е фрагментарно, а с днешно време никъде системно не са версифицирани наличните паметници.
А несебърските фронтоваци в Отечествената война 1944/1945 г. са от: Баня- 34, Влас-24, Гюльовца-37, Емона-2, Козница-4, Кошарица-40, Несебър-85, Обзор-69, Оризаре-46, Паницово-12, Равда – 22, Раковсково-4, Тънково-12 – общо 391 по азбучен ред на съставните селища.
И в такива случаи обаче можеш да се натъкнеш на заличители – общинари, които винаги предпочитат да вършат слогана: нищо не се случи тук, и няма да случва.
Каква е вашата реакция?
