Всеки път, когато някой говори за необходимостта от забавяне на скоростта на обучение при децата, играта е на челно място в дневния ред. Много проучвания показват, че неструктурираното време за игра помага на по-малките деца да развият своите социални и езикови умения, креативност и умения за учене. Неструктурираната игра е обратното на „качествено време“, което предполага усърдие, планиране, разграфяване и целеполагане. Тя не е урок по балет или тренировка по футбол. За неструктурирана игра говорим, когато например едно дете копае в градината в търсене на червеи, играе си с играчки в спалнята, строи замъци с блокчета lego, лудува с други деца на площадката или просто зяпа през прозореца. Тя се състои в изследване на света (и реакциите спрямо него) със собствено темпо. За един възрастен, свикнал да оползотворява всяка секунда, неструктурираната игра прилича на загуба на време. Ние инстинктивно запълваме тези „празни“ промеждутъци в графика си с развлекателни и обогатяващи занимания. Трудовият терапевт Ангелика Драберт посещава детски градини в Мюнхен, за да говори пред родители за важността на неструктурираното време за игра. Тя ги учи да не карат децата си да бързат и да не претоварват графика им, като им показва, че не е необходимо да осигуряват забавление и занимания за всеки един момент от деня на своите деца. Много родители стигат до същото заключение без помощта на терапевт. В САЩ хиляди родители се присъединяват към групи като Putting Family First („Семейството на първо място“), които провеждат кампании срещу епидемията на прекомерно натоварения график.
Каква е вашата реакция?
