Корените на борбата за връщане на детството на децата могат да бъдат търсени в индустриалната революция. Всъщност съвременната представа за детството като време на невинност и фантазия произлиза от Романтизма- движението, възникнало в Европа в края на 18 век. Дотогава на децата се гледало като на малки възрастни, които трябвало да станат годни за работа възможно най-рано. Френският философ Жан-Жак Русо открехва вратата към промени в образованието с критиката си към традиционния модел на обучение, при който младите биват третирани като възрастни. В „Емил или за възпитанието“ (трактата на Русо за възпитанието на децата в съгласие с природата) той пише: „Детството има свои собствени начини на виждане, на мислене, на чувстване; няма нищо по-неразумно от желанието да ги заменим с нашите“.
В края на 2002г. Морис Холт, професор емеритус по образование в Университета на Колорадо, публикува манифест с призив за глобално движение за „Бавно образование“. Според него далеч по-добре е да учиш с умерена скорост и да си даваш време да изследващ теми в дълбочина, да правиш връзки, да се учиш да мислиш, вместо да се учиш да вземаш изпити. Холт и поддръжниците му не искат децата да учат по-малко или да прекарват времето си в училище в лентяйстване. Здравата работа има своето място в бавната класна стая, но там вместо да бъдат обзети от мисли за тестове, цели и програми, децата имат свободата, от която се нуждаят, за да заобичат ученето. Вместо да прекара един час по история в слушане на бълвани от учителя дати и факти, всеки ученик може да проучи позицията на някоя държава за конкретно събитие и след това да я представи пред класа. Децата пак полагат големи усилия, но не им се налага да се мъчат да учат наизуст. Като всяко друго разклонение на движението за бавен живот „Бавно образование“ има за цел постигането на баланс.
Да разгледаме и няколко примера от миналото, преди самият термин „бавно образование“ да стане популярен.
В Германия в периода между двете световни войни Рудолф Щайнер въвежда модел на образование, който е абсолютната противоположност на ускореното учене. Щайнер вярвал, че децата не трябва да бъдат пришпорвани да учат неща, преди да са готови, и бил против те да бъдат обучавани да четат, преди да са навършили седем години. Вместо това според него децата трябва да прекарат първите години от живота си в игри, рисуване, разказване на истории и придобиване на знания за природата. Щайнер избягвал стриктните програми, принуждаващи учениците да прескачат от една учебна дисциплина на друга според капризите на часовника и предпочитал да ги оставя да изучават дадена тема, докато те се почувстват готови да продължат напред. В началото на ХХI век броят на вдъхновените от Щайнер училища по света надхвърля 800 и продължава да расте.
Лабораторното училище към Jackman Institute of Child Study в Торонто, Канада, което функционира от 1926г., е възприело бавен подход към ученето. В училището се обучават 200 деца на възраст от 4 до 12 години. Те се обучават как да учат, как да разбират, как да търсят знания заради самите знания, освободени от доминиращата в обществото обсебеност от тестове, оценки и графици. Когато все пак полагат стандартни изпити, те обикновено постигат много високи резултати, а мнозина печелят стипендии за следване в топ университети по света.
В Япония се появяват експериментални академии в отговор на търсенето на по-бавни подходи към ученето. Пример за такова училище е Apple Tree, което група отчаяни родители основават в префектура Сайтама, Голямо Токио, през 1988г. Философията на училището е на светлинни години от военната дисциплина, бясната конкуренция и оранжерийната атмосфера на средностатистическата японска класна стая. Учениците идват и си отиват, когато пожелаят, учат каквото искат, когато искат, и не полагат никакви изпити. Независимо, че звучи като рецепта за анархия, в действителност този разхлабен режим работи доста добре. Хироми Койке, 17-годишно момиче, което учи в това училище, казва следното за него: „В традиционното училище постоянно си под огромен натиск да бързаш, да правиш всичко в определено време. Предпочитам да уча в Apple Tree, защото мога да управлявам програмата си и да уча със собствено темпо. Да си бавен, тук не е престъпление.“
Япония е възприела и подход към образованието, който тя нарича „процъфтяване“. Той се състои в по-голяма свобода, по-малко време в класната стая и повече време за творческо мислене. Въпреки че японското правителство забранява учебните занятия в събота чак през 2002г., то също така е започнало да подкрепя растящия брой частни училища с по-бавен подход към обучението.
Каква е вашата реакция?
