Чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за българската академия на науката
Интересен прочит от съдилищата на една норма, според която професор – преподавател, придобил почетно звание член-кореспондент, има право да преподава по-дълго от останалите му колеги
Далеч съм от мисълта да се докосвам с думи до заслугите и качествата на лицата, придобили почетните звания академик или член-кореспондент, защото те най-вероятно са безспорни. Според Устава на Българската академия на науките, те са обогатили науката с особено значими постижения и са получили широка известност и високо признание в страната и в чужбина. Затова, логично, за други неща разсъждава останалата академична общност, която не е удостоена с тази призната почит.
По-скоро иде реч за тълкуването на текст в закон, който според не много хора в средите на академичната общност, така също и в съдийската, създава условия за съдебна практика, според която се утвърждава възможност на лицата, придобили почетното звание академик и член-кореспондент да работят на щатна длъжност във висше учебно заведение до навършването на 70-годишна възраст, за разлика от колегите си професори, за които само достигането до 65 годишна възраст се явява предпоставка за прекратяване на трудовото им правоотношение, от страна на техния работодател.
Законът за Българската академия на науката, чиито текст, според някои, създава привилегия за професорите – носители, на званието академик или член-кореспондент да останат на работа по-дълго време обаче, е съдържателно обхванат само с подготовка на научни кадри, с научна и творческа дейност, а не с преподавателска.
Често четем, че придобилите почетното звание имат допълнителна възможност да са страна по трудово правоотношение за съответната щатна длъжност и след навършване на 65-годишна възраст. Получават привилегията да извършват преподавателска дейност във висше учебно заведение, в качеството им на лица – част от структурата на Българската академия.
Разбира се, след това се анализира Закона за висшето образование, свързан с преподавателската дейност и Закона за Българската академия на науките, свързан с научната дейност. Сравнява се академичната длъжност професор – преподавател, с почетното звание член-кореспондент. Препрочита се за научната-преподавателска дейност, разписана по отношение на висшите училища, със специални разпоредби в Закона за висшето образование, чете се и за научната дейност, описана в Устава на Българската академия за науките.
Установява се, че хабилитирания преподавател – професор, е избор чрез нарочен конкурс и съответно, взето за това решение от висше училище, а почетното звание член-кореспондент се предоставя чрез решение, взето от Българската академия за науките. Всеки един от тях принадлежи към различна структура – единият, е част от научно-преподавателския състав на висшето училище, а другият е в структурата на Българската академия за науките. Извършват различна дейност – научно-преподавателска – едните, а научна дейност и подготовка на научни кадри – другите. Регламентът им е подчинен на различни нормативни актове – Закона за висшето образование, Закона за развитието на академичния състав от една страна, а от друга Закона за Българската академия за науките, Устава на Българската академия за науките и Правилника за избиране на академици и член кореспонденти на Българската академия за науките.
Различия, които са довели малцина до вътрешното убеждение, че след като хабилитиран преподавател – професор, е навършил 65 годишна възраст и притежава почетното звание член-кореспондент, то той има право да преподава допълнително още пет години.
Настоящите размисли не претендират за всеобхватност и изчерпателност, нито за детайлен правен анализ, какъвто всъщност е направен и съотнесен към подходящите за това органи. По-скоро има за цел да провокира дотолкова, че да предизвика разсъждения на базата на опитност. Особено за тези от вас, които са преминали през случая на хабилитиран преподавател – професор, навършил 65 годишна възраст, с придобито почетно звание член-кореспондент, не желаещ да измени правоотношението с висшето учебно заведение в срочно от безсрочно. Независимо от това, че е налице законово създадена само една възможност да се остане повече време в преподавателския състав на едно висше училище, и тя е – удължаване на трудовото правоотношение, само в условията на правоотношение на срочен трудов договор, с конкретна процедура по смисъла на § 11 от Закона за висшето образование.
Доколко всъщност се явява за основателно твърдението, че нормата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Закона за Българската академия на науките се явява специална спрямо Кодекса на труда, така че да дерогира приложението му, заради установената допълнително от нея възможност за лицата, допринесли за науката и придобили почетно звание, да преподават и след 65-годишна възраст.
*АДВ.ЕКАТЕРИНА СТАНЧЕВА
Автор на Правна рубрика. Адвокат Станчева е родена в Смолян.
Дъщеря е на покойния прокурор и адвокат Рашко Петров. Адвокат е към Софийска адвокатска колегия от 2009 година. Работила е катоЮрисконсулт в Агенция за социално подпомагане и Министерството на държавната администрация. Участвала е в множество работни групи по изготвяне на проекти на нормативни актове.
От 2009 до 2014 година е външен експерт в Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ към МТИТС. Понастоящем работи в областта на трудовото, вещното, търговското, облигационното, административното право.
Председател е на сдружение „Етика в медицината. Един от учредителите е на Национална мрежа на родителите. Ангажирана е с каузите на хората с увреждания, прилагането на принципа на информираното съгласие в медицината, с дейността на Конфедерация на защита на правата на децата и Обществения съвет към Фонда за лечение на деца в чужбина.
Каква е вашата реакция?
