В Европейския парламент в Брюксел тази вечер бе отбелязана 80-годишнината от спасяването на българските евреи. Събитието беше организирано от българската делегация в парламентарната група на Европейската народна партия и на него присъстваха български евродепутати и от други политически сили.
В обръщение към участниците, прочетено от евродепутата Андрей Ковачев, председателят на ЕП Роберта Мецола отбелязва по повод годишнината, че днес знаем как дори в най-тъмните часове за Европа светлината е мъждукала в България, избрала да спаси своите евреи, въпреки че е съюзник на нацистка Германия. Днес, когато отбелязваме 80-годишнината от тези събития и във времена на геополитическо напрежение, предизвикано от агресора на изток, нека помним колко важно е никога да не бъдем безмълвни пред лицето на злото и винаги да защитаваме правдата, допълва тя.
Председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер отбеляза, че българите са дръзнали да поискат от властите в страната да опазят своите евреи – избор, който не остава без последици и изисква огромна смелост. Българите спасиха близо 50 000 души от сигурна смърт, посочи Вебер. Той допълни, че не трябва да се забравят и евреите, изпратени към концетрационните лагери от земите под българско административно управление през Втората световна война. Помним и тях, заяви Вебер.
Андрей Ковачев посочи, че е открил документ на нацистките власти, в който се дава оценка, че мерките срещу евреите в България са обречени. България устоява докрай на натиска на Берлин и не депортира своите евреи. Около 2500 чужди евреи в България също са спасени, както и около 15 хиляди европейски евреи, на които българските дипломати издават транзитни визи, отбеляза той. Свеждаме глава в памет на всички жертви, допълни Ковачев и изрази съжаление, че тогавашната българска държава не е успяла да спаси и евреите в земите под българска администрация.
Посланикът на Израел в ЕС Хаим Регев отбеляза сътрудничеството и трайните връзки между България и неговата страна, като нарече историята за спасяването на българските евреи вдъхновяваща. Много евреи дължат живота си на решението на българските власти, поясни той.
Посланикът на България към институциите на ЕС Румен Александров заяви, че годишнината е повод на гордост, както и че българското общество винаги е било толерантно, затова настроенията срещу евреите никога не са намирали почва у нас. Българските евреи имат чувствителен принос за развитието на страната, добави той.
Директорът на Трансатлантическия институт на Американския еврейски комитет Даниел Шваментал определи спасяването на българските евреи като невиждано събитие по време на Холокоста, което показва, че и в най-тъмните часове има надежда и възможност за съпротива. По неговите думи, ако останалите правителства бяха направили като българските власти, нямаше да има Холокост.
Евродепутатът Александър Йорданов определи спасяването на българските евреи като подвиг, осъществен в най-жестокото време на Втората световна война. По неговите думи, това че България не успява да спаси евреите в земите под нейна администрация, е болна тема и до днес за българското общество. Той допълни, че науката обяснява това с непризнатата от Германия българска юрисдикция по тези места. Според Йорданов историята отпреди 80 години носи поука за днешния ден, когато нацистка агресия се извършва от режима на руския президент Владимир Путин срещу Украйна. Той добави, че България и българският народ не са успели да спасят спасителите на българските евреи. След окупацията на България от Червената армия са избити много от спасителите, или са хвърлени в концлагери, отбеляза Йорданов.
Евродепутатът Асим Адемов посочи, че спасяването на българските евреи е урок за превъзходството на свободата над грубата сила и омразата. България дава на света урок по смелост и човечност, не трябва никога повече да допуснем подобно отношение към никоя малцинствена част, призова той.
Историкът Михаел Бар-Зоар, роден в България и отпътувал за Израел като дете, си спомни, че през 1993 г., докато бил в САЩ, попаднал на статия във вестник „Ню Йорк Таймс“ за спасяването на около 7000 евреи в Дания. Той се свързал с редакцията и разказал за историята на българските евреи, която дотогава била непозната на журналистите в изданието.
Каква е вашата реакция?
