Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Конната езда вероятно е била обичайна дейност още преди 4 500 до 5 000 години, според ново провокативно проучване, което разглежда човешки скелетни останки за малки признаци на физически стрес, свързан с ездата на коне.
Хората са започнали да отглеждат коне преди около 5500 години, първоначално заради месото и млякото, смятат изследователите. Но как и кога конете са станали трансформиращ начин на транспортиране не е толкова ясно.
„Едрият рогат добитък, овцете и козите са били опитомени хиляди години преди конете. А конете са различни от говедата, овцете и козите по това, че по същество са транспортна технология“, казва Дейвид Антъни, почетен професор по антропология в Hartwick College .
Конете започнаха да живеят с хората преди изобретяването на колелото, а теглените от коне колесници се появиха за първи път преди около 4000 години. Около хиляда години по-късно има експлозия от коне и теми, свързани с конете, изобразени в произведения на изкуството. И учените са се опитали да съберат други форми на доказателства, за да установят кога конната езда може да се е появила за първи път.
Някои изследователи, като Антъни и неговия партньор, археологът Доркас Браун, са изследвали зъбите на древни коне, за да проверят за модели на износване, причинени от битове. Проблемът е, че няма толкова много материал за изучаване, казва Антъни.„Съпругата ми и аз разгледахме музейни колекции за останки от коне и бяхме много разочаровани от Казахстан, Русия, Украйна, Унгария“, казва той, като отбелязва, че евразийската степ е мястото, където са живели диви коне и са били достъпни за опитомяване.
Другото ограничение при намирането на конски зъби с износени накрайници, казва Алън Оутрам от Университета на Ексетър, е, че „това, което сте демонстрирали, е впрягане. Не сте демонстрирали специално езда“.
Така че сега екип, ръководен от изследователи от университета в Хелзинки, възприе различен подход и се обърна към човешката страна на връзката с конната езда.
По-конкретно, те започнаха да търсят човешки скелетни останки с характеристики, които биха могли да дойдат от видовете физически стрес, свързани с ездата, особено ездата без седло, която изисква краката да се държат здраво.
Учените изследваха скелетните останки на 24 индивида от археологически обекти в Югоизточна Европа, проверявайки ги за шест различни вида щети, които конната езда може потенциално да причини в гръбначния стълб, таза и костите на краката.Открит гроб на предполагаем ездач в Маломирово, България. Той беше мъж на 65-75 години, когато почина.
Михал Подсядло
В списание Science Advances те съобщават , че девет от индивидите са имали поне четири от тези издайнически физически признаци, което предполага, че вероятно са яздели коне.
„Наистина е важно да получим тези доказателства от човешката страна, които всъщност не са били систематично анализирани преди“, казва Антъни, един от авторите на това изследване. „Това просто показва, че ездата може да се появи на много ранен етап от процеса на опитомяване.“Всичко, което направи този изследователски екип, изглежда валидно и има смисъл теоретично, съгласява се Оутрам, който не е бил част от тази изследователска група. Той предупреждава, че е възможно да съществува някакъв друг вид неизвестна физическа активност, която да е създала тези характеристики.
„Това не е абсолютно 100% доказателство, но качеството на хартията е много добро“, казва Оутрам, който отбелязва, че природата на археологическите доказателства е да имат известна неяснота.
„Това, което е справедливо да се каже, е, че в момента това е най-ранното доказателство, което може да показва конна езда“, казва Оутрам.
Той отбелязва, че до разработването на парния влак, конете са осигурявали най-бързото средство за сухоземен транспорт, променяйки драстично представата на хората за разстоянието и способността им да пътуват.
Предмодерните коне обаче вероятно са били нервни и лесно се плашат, така че първоначалната им употреба може да е била скромна.
„Те вероятно не са били подходящи да бъдат яздени в нещо подобно на насилствена конфронтация“, казва Антъни, предполагайки, че хората на коне може просто да пасат по-големи групи овце или кози и че много по-късно конете са станали могъщи оръжие във войната и завоеванията.
Но на кого пръв му хрумна светлата идея да се опита да язди голямо, потенциално опасно животно като кон? Антъни смята, че това е нещо, което би хрумнало само на някой, който търси тръпка, някой, който няма нищо против многократно да бъде отхвърлян.
„Ако сте били, да речем, на 12 години, знаете, и чувството ви за страх не е било толкова силно развито“, казва Антъни, добавяйки, че според него първите хора, които са яздили коне, „вероятно са били юноши, които са се предизвиквали един друг да опитат отново.“
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание