„Водещите хора, които са лица на журналистиката, трябва да водят битка за истината, да жертват себе си, своите си интереси, своите си дребни битови житейски удобства в името на търсенето на истината. Това оценяват хората“, каза журналистът Иван Гарелов. От 1969 до 1972 година той работи в националната информационна агенция на България. Днес отбелязва своята 80-а годишнина.
По думите му, пътят към спечелването на доверието е дълъг, а този към разочарованието е много къс. „Ние дългия път го изминахме. Медиите се радваха на огромно влияние и интерес от страна на българската публика, при цялото многообразие и пъстрота. За съжаление, журналистиката много се комерсиализира. Стана много зависима от парите, казано най-директно, от други такива фактори, които те поставят в зависимост. И оттам тя загуби позиции. Освен че, разбира се, станаха и по-трудни времената. Да кажем, издаването на вестници стана вече много скъпо, всичко стана скъпо“, коментира Гарелов. Той допълни, че публиката не се залъгва по жълтини, а интересът и доверието са много различни понятия.
По повод своя 80-и рожден ден журналистът разказа, че няма специална нагласа за празника. „Не меря живота си на килограм и да кажа: „Ето, на този рафт слагам това, на другия рафт – другото“. Имам и грешки, имам и успехи. Всичко това го изразява, между другото, един клип, който е направил един мой приятел – режисьорът Дамян Петров“, посочи Иван Гарелов. Клипът ще бъде прожектиран тази вечер, когато в резиденция „Диневи“ ще бъде представена новата му книга „Рокендрол, шпионаж и… последен валс“.
„Аз почти всички такива кръгли годишнини, пък и не само кръгли, съм ги използвал като повод да правя големи планове, да събирам интелектуалците и така нататък. И първото голямо парти или купон, да го наречем, след 10-и ноември, беше мое. Събрах интелигенцията, която се беше поизплашила, беше се пръснала“, разказа журналистът.
„Рокендрол, шпионаж и… последен валс“ е втора книга на Иван Гарелов за последните 12 месеца. В нея той обобщава как младите се изправят срещу системата на културно ниво и как рокендролът навлиза в България. Конкретният повод за интереса му към тази история е вестникарски материал, според чието заглавие продуцент на „Щурците“ е бил шпионин. „Това ми се стори невероятно, така се и оказа“, посочи авторът.
Акцент в книгата му е ролята на рокендрола за сближаването на младите поколения от двете системи от двете страни на Желязната завеса. „Стигнах до извода, че 60-те години, и по-точно 1968 г., със събитията в Чехословакия, в единия лагер и младежките бунтове във Франция, и в Германия по същото време – в другия лагер, дадоха началото на идейното сближение между младите поколения“, разказа Гарелов. Според него, езикът на това сближение е рокендролът, който е бил повече от музика. „Той беше философия за живота, отношение към статуквото, отношение към такива генерални въпроси на човешкото съществуване като любов и омраза, мир или война и така нататък“, посочва журналистът.
„Намерих после образа на положителния герой в автора на най-хубавите рок песни в България, текстовете на Сашо Петров (Александър Петров – автор на текстовете на много песни в българската поп и рок музика – бел. а.), който е мой личен приятел. Преплетох ги със съдбата на шпионина, преплетох историята на рокендрола по света и в България конкретно и се получи една сложна комбинация – няколко сюжетни линии, които се събраха в 100 страници с много снимки“, коментира Гарелов.
Той разказа, че е заложил на документалния характер на историята с цел да бъде максимално обективен. Използва точни цитати, чиито източници посочва, а навързването им в сюжетна линия сравнява със създаването на телевизионна новинарска емисия. „Там сглобяването пак става по някаква логика, но този, който сглобява, стои настрани“, казва Гарелов.
„Разбира се, аз от време на време имам някои отклонения, давам няколко краски за нашето поколение, защото ние сме поколението, което 60-те години узряваше за истините на живота. И ние сме тези, които носим духа, който описвам в книгата“, допълва той.
– – –
Иван Гарелов е роден на 6 февруари 1943 г. в с. Смилец, област Пазарджик. Една случка в живота му го насочва към избраната професия – да стане журналист. Решава го още когато е на 14 години. Бил в Пазарджик и чакал на опашка да се качи в рейса. Шофьорът ги държал на дъжда и не ги пускал вътре. Възмутен, след случката той написал дописка и я пратил на пловдивския вестник „Отечествен глас“. Вестникът не само я публикувал, но му й платили за това. Решението дошло само и никога не съжалявал за своя избор.
Въпреки че родителите му били против да учи журналистика, той не се отказва. Завършва Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Журналистика“. Още когато е във втори курс на университета, започва да работи във вестник „Студентска трибуна“.
През 1964 г. взима първото си интервю с Лили Иванова. След като се дипломира започва работа във вестник „Народна младеж“.
В БТА започва работа през 1969 г. заради гръцкия език, който научава, след като завършва университета. Тогава отива за пет месеца в Гърция по линия на Комитета за културни връзки с чужбина. През 1972 г. публикува пътепис за Света гора в списание „Паралели“ на БТА. В агенцията работи до 1972 г. като редактор.
Марко Семов е човекът, поканил Иван Гарелов да работи в Българската телевизия през 1973 година за новосъздадената редакция „Публицистика“, след като прочита пътеписа му за Света гора. Първото му телевизионно интервю е с президента на Кипър архиепископ Макариос. През 1974 г. прави първия си документален филм за Гърция „Гърция без пагони“ за падането на хунтата. Следват поредица от документални филми – за гражданската война в Ливан – „Идвам от Ливан“. В страната отива за първи път през 1976 г., без да е командирован. С оператора Иво Нешев заминават за Кипър, откъдето ги прекарват с лодка до Ливан. Снима също в Близкия изток, където взима присърце палестинската кауза.
Покрай военните си командировки Иван Гарелов се сдобива и със син – палестинеца Ахмед, когото Иван Гарелов снима в Ливан през 1979 г. Тогава Ахмед е 13-годишен. През 1982 г. съдбата отново ги среща в Бейрут по време на обсадата на града. Иван Гарелов го открива в квартал Бурж Барнже. Иван Гарелов го взима със себе си и тайно го прекарва през границата. Довежда го в България, където Ахмед завършва първо гимназия и след това медицина. Връща се в родината си Ливан през 1992 г. Седем години по-късно Иван Гарелов е в Ливан, където се среща с него, а той вече има три деца.
През 1979 г. прави документален филм за Камбоджа – „Къде сте доктор Тиенг Терпи“. Този филм се ползва в американски университети като помагало за драматургия на документален филм, изучава се и в Нов български университет. Може да напише томове за своите пътешествия и срещи по света – Китай, Танзания, Зимбабве, Мозамбик, Израел, Гърция. Автор е на повече от 30 документални филми от Ливан, Израел, Кипър, Гърция, Виетнам, Камбоджа, Афганистан.
Дългогодишен водещ е на предаването „Панорама“ по Българската национална телевизия. Наричан Мистър Панорама, Иван Гарелов започва да работи в предаването осем години след неговото начало. Първоначално е заместник-главен редактор и продуцент на предаването, а от декември 1979 до 2000 г. е постоянен водещ. От 11 септември 2000 г. до 14 септември 2001 г. е директор на „Новини и актуални предавания“ в „Нова телевизия“. От 2004 до 2007 г. е водещ на телевизионната игра „Вот на доверие“ по Би Ти Ви.
Иван Гарелов е обучил журналисти, сред които са Маргарита Михнева, Асен Агов, Райчо Райков, Иван Константинов, Веселина Патракиева, Бойко Василев, Елена Йончева, Валя Ахчиева, Емилия Иванова, Евгения Атанасова, Ива Петрони.
Председател е на управителния съвет на сдружението за награди за телевизионна журналистика „Свети Влас“, което през 2022 година присъжда наградите за 12-а поредна година.
В началото на 1986 година Иван Гарелов издава първите си две книги – „Идвам от Израел“ и „Атила срещу Афродита“. През 2013 г. представя първата си мемоарна книга „Недалеч и неотдавна“, написана по повод неговата 70-а годишнина. Книгата е разказ от първо лице за реални събития, които са станали част от световната политика. На 25 февруари 2016 г. Иван Гарелов представя книгата си „Тук и сега“, фокусирана върху предаването „Панорама“ и историята на журналиста, останал в паметта на зрителите с фразата си „Часът и мястото на срещата са известни“. През 2017 г. издава „Ще ни побъркат. Вторият живот на написаното“, в която събира своите най-значими статии и коментари, публикувани в българския печат от 1989 до края на 2016 г. През 2022 г. издава „Неизпратени писма до Маргарита“.
Каква е вашата реакция?
