Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен…
Аз предлагам да направим топките за голф квадратни, за да могат играчите да ги удрят по-лесно, а на тези за американски футбол и ръгби да сложим шипове, за да имат мотивация играчите да си ги подават по-бързо. Виждате ли смисъл в моите идеи? Същото се опитват да направят политиците с избирателните методи и столичните управници с градския транспорт. Не е ли безумие това, че на същите тези възрастни хора, които бяха обявени за толкова некадърни, че не могат да гласуват на машини и специално за тях трябва да върнат хартиените бюлетини, предоставиха една изключително объркана, неясна и както се оказва крадлива система, която заменя хартиените билети и карти с електронни такива. И много интересно- нито една от двете промени не се базира на желание от страна на по-възрастните. Не съм видял нито едно социологическо изследване, което да показва убедително, че голяма част от по-възрастните граждани смятат, че не могат да работят с машини за гласуване. А дори и да имаше такова, то не би било нищо повече от предположение основано на мнения, защото всъщност трябваше да бъде направен експеримент. Група (със статистически значим брой участници) от случайно подбрани възрастни българи трябваше да получи възможност да работи с машини за гласуване и да се види колко от участниците няма да се справят и дали наистина има нужда от подобна промяна. Вместо това определени политици заявиха съвсем неоснователно, че възрастните хора не могат да се справят с гласуването, тоест отново приемаме неаргументираното мнение на някой си, вместо фактическата реалност. Същото е положението и в другия случай. Никой не попита възрастните хора дали искат смяната на хартиените с електронни билети и карти. Просто определени лица решиха, че такава промяна е задължителна и отнеха на хората билетите и картите, които им бяха добре познати и беше очевидно за какво се използват. Досега нямаше нужда да се правят изчисления и да се четат малки наръчници по какъв начин и за колко време се използва съответният билет или карта. Също така нямаше опасност неодушевени машини да крадат пари от електронните портфейли, намиращи се на телефоните ви. Ако на телефона ви има ли електронен портфейл, трябва да го затворите, защото в противен случай валидаторите в градския транспорт на София сами ще си изтеглят пари, тъй като за малки суми не е нужно да се иска вашето одобрение. Само че никой не си направи труда да обясни този проблем, въпреки че се е знаел от създателите на новата система, тъй като предупреждението присъства някъде в сайта на градския транспорт, който много малко хора имат желание да четат, защото си имат достатъчно други задължения.
Когато някой човек смята, че дадена система е подходяща и иновативна само защото той я е измислил и е умувал дълго време над нея, това съвсем не означава, че е подходяща и удобна за всички останали хора. Особено за възрастните и за тези, които просто искат да пътуват с някакъв транспорт, а не да изкарват докторат по придвижване с градския транспорт на София.
В крайна сметка няма ли да е по-подходящо, ако почнем да пътуваме в софийската транспортна мрежа с хартиените бюлетини, а когато дойде време за избори да гласуваме с помощта на телефоните си на валидатори, които да разчитат електронните ни карти и билети?
Каква е вашата реакция?
Той е дипломиран психолог и социолог, който има и магистърска степен по Социална психология. Още по време на следването си започва да се занимава със спортна и когнитивна психология, мотивационна психология, здравословно хранене и коучинг, както и да провежда проучвания в сферите на етологията, епигенетиката, невропластиката, груповата динамика, поведенческата икономика и социалното инженерство. Понастоящем работи като Лайф коуч и НЛП терапевт, но всяка година отделя време и за практиката си на спасител и плувен инструктор.Въвежда в практиката няколко иновативни психологически техники, като „ходеща терапия“ и комбинация между класически масаж и психотерапия. Автор е на четири научнопопулярни книги и на една двустранна стихосбирка в съавторство с Армен Месропян. Има публикувани статии в списанията „Инсайт” и „Българска наука”.