Корнелия Нинова: Моментът е ключов за съставяне на правителство с третия мандат, при когото и да отиде
Шенген, социална политика, доходи, образование, здравеопазване и икономика са приоритетите, които едно такова правителство с не дълъг хоризонт трябва да има
Сега е ключов момент за отговорност пред държавата и съставяне на правителство с третия мандат, при когото и да отиде той.
Това заявих в предаването „Тази неделя“ по bTV.
Ако президентът връчи третия мандат на нас, ние веднага ще свикаме нашия Национален съвет, ще обсъдим всички варианти, ще излезем и ще ги обявим. Трябва да решим с кои партии да разговаряме. Според мен първо трябва да поканим лидерите на партиите – да говорим имаме ли желание да правим правителство или просто някаква имитация, за да не се понесе вината за предстоящите избори от някои от партиите. Ако лидерите декларират готовност за разговори, втората стъпка е да се свикат екипите по една програма за управление, на която да се сложи срок и задачи.
Не искаме да предпоставяме условия, които знаем, че предварително могат да обрекат един такъв разговор, както стана с втория мандат на „Продължаваме промяната“ с условието за продължаване военната помощ за Украйна и приемането на украински войски на територията на България.
Идеалният вариант е да има поне 121 депутати, които да са готови да работят за приемането ни в Шенген, да работят за образование, наука и култура, за здравеопазване, за социална политика и за икономика. Това са приоритети, които трябва да се разпишат в една програма на правителство с не дълъг хоризонт.
Колективният орган на БСП има решение да не се подкрепя правителство с мандат на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ – тоест, ако третият мандат е на ДПС или „Възраждане“, ние няма да го подкрепим, а подкрепата ни при всички други варианти зависи от това какво ще бъде записано в една бъдеща програма.
Моментът изисква компромиси, но те трябва да са разумни, да не обезличават партиите и да поставят на първо място националния интерес“. БСП поне от 7 години се борим с модела на задкулисието и кражбите, и ако ГЕРБ и ДПС са образът на този модел, то без неговата промяна не може да се води обща политика.
Предимството на БСП за третия мандат е, че запазихме добър тон с всички партии, въпреки принципните ни различия и споровете ни по големите политически въпроси. Това ни дава възможност да разговаряме с всички и да вземем разумно решение. Ако не го вземем, да излезем и да обясним на хората – това са различията, не става – и отиваме на избори. Просто е.
Въпросът за лидерството ми в БСП не е спиран да бъде повдиган от 2017 г. – почти откакто съм избрана, особено след реформата, която направих в партията за мандатите на депутатите, за прекия избор на председател, битката, която проведохме с вътрешни зависимости“. Нереалистично е очакването на предстоящия Конгрес да има смяна на ръководството, тъй като с реформата за пряк избор на председател от всички членове на партията, Конгресът не е органът, който може да го сменя. Тъй като предстоят да бъдат разгледани и уставни промени, много ме радва, че идват много предложения прекият избор да се разшири и за други органи в партията.
Поканихме г-н Кошлуков на изслушване в културната комисия заради гневната обществена реакция за филма за Ботев. Защото с парите на хората се финансира и се излъчва в държавна телевизия един филм, който окарикатурява национални герои. Преди това същото се случи с филм на същия режисьор за Левски. Това е голяма политическа тема. Ние сме загрижени за българската духовност, култура и национално съзнание“.
Става въпрос не само за тези филми. Знаете ли как децата в училище учат „Опълченците на Шипка“? „Днес се очаква да бъде най-тежкият ден от битката с пожара, който гори в резервата „Бистришко бранище“ във Витоша. В борбата с огъня участват близо 300 души.“ Това е „Опълченците на Шипка“, зачетох от учебник за 7 клас. Какво учат децата в училище за „Българският език“ на Иван Вазов – какви са предимствата и богатството на българския език: „Дава ви свобода на словото, каквото и Америка не може да ви даде. Докато пътуват българите може да обсъждат каквото си поискат, без другите да ги разберат, и това е несъмнено голямото предимство на българския език“. Пенчо Славейков – „Неразделни“: „Хиляди пъти ѝ казах, че това момче е смотаняк и не е за нея. Ще ги разделя на всяка цена. Как не ги е срам, трябва да ги докладвам на директора“. И последно, макар че има още много такива примери – „По жътва“ на Елин Пелин – смъртта на Пенка на нивата как е представена: „Най-често до злополука на работното място води притискане, премазване, смазване от нещо. Втората причина за тежките травми е падане от височина. Следват поражения от електрически ток и затрупване от земни маси“.
С нашите пари убиваме българщината, духовността, класиците и отглеждаме едно поколение, което няма да знае що е то българщината. Това беше голямата тема в парламентарната комисия по култура, участието на дъщерята на президента във филм беше второстепенна. Представляваше въпрос има ли конфликт на интереси. От това, което ви прочетох , заслужава ли с една програма на бъдещо правителство да запишем преглед на съдържанието на учебниците и привеждането им в адекватен вид – разбираем и в съответствие с историята и класиците? Не са виновни издателите. Това се прави от Министерството на образованието и науката. От тези скандални случаи, адекватно ли да е извадим политическия извод, че трябва да отделяме 1% от БВП за култура и да имаме контрол как се харчат тези пари?
Каква е вашата реакция?
