Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Здравей читателю,
Здравей приятелю,
Не, това не е писмо до Дядо Коледа или Дядо Мраз. Това е посмо до слушателите на две много известни песни и два много известни филма, които ни завладяват по рождествено, новогодишните празици. All I Want For Christmas Is You на Марая Кери и песента на група Wham! – Last Christmas.
В едната се пее, че вичко, което певица иска – егоистично само и едниствево е някого… тя не иска подарък а сбъдването на мечтата тя е да е с него. Не иска много. Не иска сняг или чорап с изненада под елхата или камината… но всичко което иска е него си – за нея си. С другата не по-малко банална за всички ни песен в превод Миналата Година – покойният Джордж Майкъл разказва, как миналата коледа подарил сърцето си… но на другият ден му го върнали. А тази година за до го запази го преподарява на някой специален.
Е останаха и двата филма…Сам вкъщи и Дънди Крокодила. Майкъл Дънди, по прякор „Крокодила“, е австралиец, който не признава дребните удобства на модерната цивилизация. Той предпочита да лови крокодили с голи ръце, да се справя с гигантски водни бикове, а вечерите си прекарва в бара, където се напива до припадък и вечно осъмва под масата. Неговият волен дух го прави симпатичен чудак в очите на околните, които трудно могат да го разберат. Но Дънди се изправя пред неочаквано изпитание – пътуване до Ню Йорк, където неотстъпчивата красавица, репортерката Линда получава възможност да напише материал за пресата. Какво по-странно и невъобразимо събитие от срещата на Дънди с космополитния Ню Йорк!
За Съм вкъщи е лесно. Кевин е най-малкият от петте деца на семейство Маккалистър. Той често е тормозен от братята и сестрите си и след поредната неправда, той си пожелава семейството му да изчезне. На следващия ден, той се събужда и открива, че е сам вкъщи и желанието му се е сбъднало. Оказва се, че е забравен по погрешка. Семейството му е поело на почивка във Франция, по случай коледните празници. Когато родителите му осъзнават, че са оставили сина си сам, те веднага търсят начин да се върнат в САЩ. Междувременно, двама крадци, известни като „Мокрите бандити“, се опитват да оберат къщата, но не успяват, поради редица капани, сложени от Кевин.
Не нямам грешка. Между тези 4 сюжета има нещо много общо. Първо излъчват ги всяко година. Слушаме ги до полуда и без край. А репортерите и колеги правят репортажа за завръщането към миналата Коледа или година. Правят отчети или преразказват 365 сюжета в търсене на уж добрата новина или БГ коледата.
И тук моето тъжно заклучение, игра на думи и превод. Може би всички всъщност искаме нещо ново, ако поиграем с превода на Всичко което искам за Коледа… е ново или пък, ако се преправим песента на Уау – и Джорд Миналата Коледа.
Миналата Коледа ти подарих сърцето си,
но ти го изхвърли още на другия ден,
Тази година, за да се предпазя от сълзи
ще го подаря на някой специален.
Отначало бях като ужилен, после се смутих,
опитвах се да спазвам дистанция,
но ти продължаваш да приковаваш погледа ми.
Кажи ми, скъпа, позна ли ме? –
Е, мина година, не се изненадвам.
(Весела Коледа!)
Опаковах го и го изпратих,
в бележка написах „Обичам те“, наистина го чувствах.
Сега знам какъв глупак съм бил,
но ако сега ме целунеш ще ме направиш на глупак отново
Ние, не искаме да ни правят на глупаци. Искаме нещо ново… хванато като Дънди Крокодила с голи ръце от мътната река на политиката, обществото и действителността ни. Не искаме нов умен часовник или I phone 14, не искама нова кола или почивка на Велинград на стойност над околосветско пътешествие. Искам ново. Различно. И да е само за нас. А не общо за всички. Някой пишат исторически книги за миналато, а пропускат днес, други са аналогови хора в дигитална епоха, но всички сме уморение от … старите песни на нов глас, и новите посни със стари гласове и не повече от 30 човека във всички ефири, ТикТок или по радиото. Нека настъпи промяна. За добро. В нас самите. Отвътре навън, а не отвън навътре. Защото Всичко което искам за Коледа… е ново. Писмо до Дядото, който обичам повече от бащата. В деня на бащата.
АНДРЕЙ ВЕЛЧЕВ
Съсобственик и главен редактор на Любословие.bg.
Доктор по Политология с тема на дисертационния труд: Комуникации в процеса на политиките (Изграждане на обществена съпричастност при стратегически публично-частни партньорства). Андрей Велчев е магистър по Политически мениджмънт и публични политики и магистър по Масови комуникации в Нов български университет. Автор е на множество публикации и интервюта, посветени на проблемите на комуникациите, журналистиката, маркетинга и политическите комуникации. Член е на Българското дружество за връзки с обществеността, Съюза на българските журналисти и International Federation of Journalists (IFJ)
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание