Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Днес се почита един от най-светлите християнски празници – Бъдни вечер. Той се чества семейно от всички християни. Семейството се събира в очакване на раждането на Божия син – Исус Христос.
Празникът Бъдни вечер е посветен на дома, на огнището, но и на починалите предци – родственици, които също се смятат за част от семейството.
На Бъдни вечер е началото на празненството, възславящо Христовото рождение.
Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат още „Малка Коледа“, „Суха Коледа“, „Детешка Коледа“ или по-рядко – „Мали Божич“ и „Крачун“.
Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с „мълчана вода“ от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и на домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите. Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, сарми, боб, леща, варено жито, баница с тиква, ошав. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината.
Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, стопанинът разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината. Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.
Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос. Тази слама не се изхвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел се лекуват и някои заболявания.
Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина. Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник.
На Бъдни вечер завършват и 40-дневните Коледни или Рождественски пости.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание