Андрей Велчев: Уважаеми зрители, читатели и приятели на Любословие.БГ, аз съм Андрей Велчев, а днес с един леко поизчезнал от нашия ефир автор на спортна рубрика Димитър Димитров ще ви разкажем за едно интересно четиво, което вярвам, че ще бъде полезно на всеки любител на тениса в България и по света. А именно биографичната книга на Рафа Надал – „Кралят на корта“ с автор Доминик Блис, която разбулва и разказва интересни неща от неговото юношество, съзнателен живот и професионална кариера. Господин Димитров е рецензент на книгата и ще се радваме и в нашия ефир да разкаже подробности за нея, а и неща които биха били дори не само в нея.
Димитър Димитров: Благодаря за поканата, господин Велчев. Радвам се отново да бъдем на това съкровено място Любословие. БГ. Да, наистина, дълго време отсъствах, но имаше причина, и ето отново сме тук с коментар за книгата на Рафа Надал. Това е един уникален състезател, човек, за когото в последните години се говори много, непрекъснато се акцентира върху неговото дълголетие като тенисист, защото не са малко годините, в които той продължава да бъде номер едно. Важни неща, но всичкото това е благодарение на неистов къртовски труд от ранна детска възраст. Роден е през 1986 година в Манакор, това е Испания, остров Майорка. Живял е срещу корта, където в малък апартамент със семейството, където чичо му Тони е бил треньор и от много ранна детска възраст – 4-годишен, той започва да се занимава с тенис. В началото е тренирал под негово ръководство, въпреки че един от любимите му спортове на него, както е нормално за всички деца в Испания, това е футболът. В тяхната голяма фамилия има футболист, който е играл в прословутата Ла Лига в Испания и общо взето те са очаквали той да се насочи към футбола, но за голяма радост и за всички любители на тениса, малкият Рафа избира да се посвети на тениса. Интересен случай е, че той още като малък не е могъл да се ориентира с коя ръка да бъде силната му водеща ръка, с повечко настояване от страна на чичо Тони, той се ориентира към лявата ръка. До днешен казват специалистите, че той има един невероятен форхенд, който е много труден за отразяване. А и, честно казано, по-голямата част от тенисистите, които играят срещу левичари, изпитват големи трудности, защото при тях самата постановка на удара, подготовката за удара е малко по-различна, отколкото традиционно десничарите. Друг интересен момент за него е, че той от много малък започва да участва по турнири – първият турнир, който той спечелва, е във Франция, една от неговите първи големи стъпки. И въпреки еуфорията и радостта, която той и семейството изпитват, чичо Тони е бил изключително строг спрямо него. Дори на моменти е прекалявал с тази негова строгост, за която семейството не е било много съгласно, но в крайна сметка тя дава резултата, за да стигнем до този момент с 23 титли от Големия шлем, което е рекорд. Двама са такива тенисисти – той и Джокович. Това са имената, трите имена – Надал, Джокович, Федерер, които наистина в последните може би десетина години са водещи в тениса.
Андрей Велчев: Тук е мястото да кажем, какво ново ще научат за него българските фенове от книгата, издание на Книгомания?
Димитър Димитров: Ами, най-новото, което могат да научат тези, които тепърва започват или са започнали своите стъпки в тениса, това са упоритост, себеотдаване, раздаване на корта и пълната вяра, че в един момент те ще бъдат победители, както той е вярвал от малък и винаги, излизайки на корта, той е вярвал, че той ще бъде победителят, което хич не е малко. Тази увереност, която имаш в себе си на базата на положения труд на корта, хилядите часове, които той е прекарал, всичките лишения, които той е изживял на тениса – в крайна сметка резултатът е 23 титли. Уникално е и явно се очертава, че около 30, 32, 33 години, тогава един тенисист напълно узрява, стига да се отдава максимално в това, до края на спорта. Вече виждаме, че той е почти така на финала на своята кариера, което рано или късно се случва с всеки един голям тенис, преди него виждаме Федерер, който вече приключи с активен тенис, Джокович, който все още показва добри резултати в мачовете. И нещото, което феновете и любителите, и играчите, които се занимават и играят тенис, това е така нареченият fairplay, неща, които се случват въпреки тези прословути мачове, които те са играли помежду си – винаги са оставали накрая добри приятели. Това е нещо много важно, което показва човешкото в тези велики личности. В книгата тука има много графики, много снимки, тя е богато илюстрирано издание с изключителна стойност като информация, която е поднесена вътре, прецизно подбрана, много добре подредена, така че я препоръчвам на всеки, който проявява желание, има интерес да се запознае с историята на велики тенисисти. Това е поредната книга от поредицата на Книгомания, имах удоволствие да бъда и рецензент и на книгата за Федерер, също интересна книга и честно казано прави чест на Книгомания, че издават такива книги за известни спортисти, не само тенисисти. Малко са издателствата, които се занимават с този вид спортна литература, ако трябва да бъдем точни. Изключително добро представяне и на книгата, и на историята на Надал, и неслучайно в момента академията Рафа Надал Movistar, която е в Майорка, е може би най-добрата академия за подготовка на млади таланти.
Андрей Велчев: Идва ли пословичният за неговата спортна кариера студен душ, вече окончателно и задава ли се моментът, в който той ще каже, че му е дошло времето, особено в годината, в която той изпрати най-големия си опонент, знаем, че финалният мач между двамата беше последният в кариерата на най-добрия след него.
Димитър Димитров: Безспорно има такъв момент, рано или късно настъпва при всички спортисти, но все още има какво да даде на тениса. Има какво да покаже, но годините си оказват своето влияние, износването на един голям спортист е неимоверно голямо, защото това участие непрекъснато участие в турнирите, които годишно са между 22-25, непрекъснато пътуване, игра, подготовка, тренировки, възстановяване, в крайна сметка оказва влияние и върху здравето на Рафа Надал, въпреки че той още от малък започва да страда от една травма на крака. Първо има травма на ръката, на играещата силна лява ръка, травма на крака, която той успява да преодолее с много усилия, дори фирмата за спортната екипировка прави специална маратонка за него, за да може максимално да се облекчи този негов проблем и въпреки всичко отново стигаме до това, че той е човек, който може да стисне зъби да преодолее всяка една трудност по пътя към големите велики победи на тенис корта. Няма как, има и залез в тази спортна кариера, както при всички велики спортисти, не само в тениса и във футбола, и в баскетбола, във волейбола, неминуемо е това да се случи, но хубавото е, че той остава легенда в тениса, основава тази академия, в която в момента чичо Тони е босът на цялата тази академия, вече има филиали разкрити, много деца се увличат. Той е пример за младите тенисисти, които тепърва започват и тръгват по този нелек и труден път на големия тенисист.
Андрей Велчев: Освен хубавите фотографии, които несъмнено са първокласни, какво друго без да издаваме от чара на книгата, какво друго можем да кажем, да разкажем за неговите и ритуали, каза студения душ, за двете бутилки вода, с какво е различното от другите, които излизат за него и всъщност разкрива ли неразкривани до момента неща?
Димитър Димитров: Има неща, да, които са психологически, всеки един от големите спортисти тенисисти има своя ритуал при излизането на корта, при подреждането, с кой крак да стъпи на корта, какво става преди излизането на корта. Прословутото при него, че той винаги взима така наречения студен душ преди излизането на корта, той до такава степен се концентрира върху играта, върху тактиката, която трябва да приложи в мача, който му предстои да играе, че самият той казва, минавайки през тунела, излизайки на корта, аз не чувам възгласите на публиката. Ритуалите му, които спазва той, подреждането на бутилката, пипането преди сервиса, тези пипания на носа, на веждите, на шортите и така нататък, всичкото това подсказва един изключително подреден човек. Той не пропуска да направи това, което е като ритуал, всеки един вярва, че това му носи успех, не само при него и при другите, но в крайна сметка важното е какво ще покажеш на корта. Важно е твоята концентрация и твоето максимално раздаване на корта по време на мача.
Андрей Велчев: С какво да мотивираме неговите любители да закупят тази книга?
Димитър Димитров: Най-малкото е неговата биография като на голям тенисист, малко или много да се знае откъде е тръгнал. Второто, което бих препоръчал на всички, които желаят да си закупят тази наистина хубава книга, нека я четат бавно, внимателно, защото има много неща, върху които трябва да се замислим и което те ще преоткрият живота на този велик тенисист и нещата, които те ще прочетат за него, за да се разбере, че пътят, който се извървява от първите удари, първото съприкосновение на ракета, топка, играч, треньор, корт, да се усети този дух на тенис корта, хич не е лесен и което е най-важното нека това да бъде като начало, ако тези, които не са започнали да опитат от тази велика игра, наречена тенис, нека направят първите стъпки. Няма страшно, той ги е започнал малък, но никога не е късно независимо на каква възраст, човек да опита, да усети тази страст на тази прекрасна игра, която за мене това е вид изкуство, което трябва да се пази, да се развива . И ако човек наистина желае да направи нещо, защото той е не само спорт, но и един социално контактен спорт на корта, там има срещи с много интересни хора, предстоящи невероятни срещи, които са между другото между отделните геймове, завършва мачът, продължават тези срещи, бизнес срещи и така нататък. Наистина един широко социално контактен спорт.
Андрей Велчев: Благодаря, уважаеми зрители, с Димитър Димитров разговаряхме за новата книга на Рафа Надал, за победите в тениса и тънкостите на това да разказваш добре любовта си към спорта, който е твоят живот. От мен, Андрей Велчев, хубав ден, купете си книгата, заслужава си!
