На 3 декември се отбелязва Международния ден на хората с увреждания. Посланията на този ден са различни, защото и политиките по отношение на хората с увреждания имат много лица.
В световен мащаб над един милиард души, или около 15% от населението има някаква форма на увреждане. В България, по данни на Националния статистически институт (НСИ) почти половин милион българи получават са с призната намалена работоспособност или степен на увреждане. Над 10 000 от тях са деца.
3 декември е отбелязан като Международен ден на хората с увреждания за първи път през 1992 година от Генералната асамблея на ООН. Целта на този ден е постоянно да мотивира политиците и институциите да предприемат по-ефективни действия, с които да се гарантира достъпа до общата архитектурна среда на хората с увреждания; достъпа им до общообразователната система, като и до общия пазар на труда, до информацията и до процесите на изработване и вземане на политически решения, които имат отношение към тях.
Хората с увреждания в България ежедневно се сблъскват с проблеми, за които обикновения човек едва ли се замисля. Голяма част от родните училища не са пригодени за хора със специални потребности, методите им на обучение също; рампите за инвалидни колички у нас са почти екзотика, използването на градски и междуградски транспорт от хора със специални потребности е затруднено – реално в повечето населени места дори разходка по тротоара с количка е невъзможно. Хубаво би било разберем възможно най-скоро, че е добре да проявяване толерантност, търпение и разбиране към хората със специални потребности в нашето общество.
Каква е вашата реакция?
