Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство в Пловдив е започнал на 24 ноември проверка по сигнал за нарушения в периферията на Долнославската могила, получен на електронната поща на 21 ноември 2022 от директора на Регионалния археологически музей.
Долнославската могила е един от най-значимите археологически паметници от българската праистория. Могилата е с диаметър при основата 150 метра и височина 5 м, съобщиха от Министерството на културата.
Обектът е проучен от Ана Радунчева от Археологическия институт при БАН и Бистра Колева от Археологическия музей в Пловдив, които правят разкопки там от 1983 до 1991 г. На базата на проучванията си те определят обекта като „култов комплекс“. Проучени са основите на 35 сгради от късния халколит, а част от тях интерпретират като храмови постройки. Разкрити са елементи от архитектурната им декорация, както и голям брой предмети – над 4500, свързани с бита на обитателите и ритуалните практики през късния халколит. В основата на могилата има селище от ранния неолит (кр. на VII – нач. на VI хил. пр. Хр.), което до днес остава непроучено.
Обектът „Енеолитен храмов комплекс „Долнослав“ в селищна могила „Лопките“ е археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“ и се намира в поземлен имот в местност „Лопките“ в землището на село Долнослав, на територията на община Асеновград. Теренът се води земеделски имот и е общинска частна собственост.
По данни от доклада на археолога Росица Миткова е констатирано нарушение в южната периферия на могилата. Във връзка с каптирането на извора в югоизточната част на могилата със земекопна техника е направен изкоп с ширина над 10 м и дълбочина над 2 м, при което са нарушени културните напластявания в южната периферия на селищната могила. В изкопа се наблюдават спорадични останки от стени на праисторически постройки – опалени мазилки, фрагменти от замазки на пещи и голямо количество керамични фрагменти от Късния халколит. Открити са и 5 фрагмента тънкостенна керамика с останки от бяла боя от ранния неолит, както и цилиндрична керамична антропоморфна фигура от късния халколит.
По данни на Община Асеновград изкопните работи са извършени във връзка с изпълнение на съвместния проект с ВиК – Пловдив проект „Изграждане на нов хоризонтален дренаж и довеждащ водопровод за допълнително водоснабдяване на с. Червен, община Асеновград“. По предварителни данни изкопните дейности са извършени в поземлен имот, който се явява охранителна зона на археологическата недвижима културна ценност. В изкопа са положени дренажните тръби, които да събират подпочвените води. Следва изграждане и оборудване на помпената станция от ВиК – Пловдив и полагане на захранващ водопровод до съществуващия водоем на селото.
Дейностите по проекта, възложени от Община Асеновград, не са съгласувани с Министерството на културата, Исторически музей – Асеновград и Регионалния археологически музей в Пловдив не са уведомени за започване на изкопните дейности. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2 инвестиционите проекти в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от Закона за културното наследство. Чл. 161, ал. 1 и 2 предвижда осъществяването на инвестиционни проекти на физически и юридически лица в територии, за които има данни за наличие на археологически обекти, задължително се предхожда преди началото на строителните работи от спасителни теренни археологически проучвания, с които се установява дали няма да бъдат засегнати или нарушени археологически обекти. В процеса на строителните дейности се провежда наблюдение от археолози.
В следващите дни Регионалният инспекторат за опазване на културното наследство ще продължи в детайли проверката по спазване на изискванията на Закона за културното наследство и ще предприеме административно-наказателно производство по случая спрямо установения извършител.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание