Въпреки пандемията, войната Украйна и кризата, в последната година след завършилите млади висшисти се наблюдава най-ниската безработица до момента, откак съществува рейтингова система на университетите – тоест от 11 години насам. Това показват данните от последното издание на рейтингите, които се обновяват всяка година.
Новите резултати сочат, че едва 2 на сто от младите висшисти са започнали трудовия си път на борсата, след като в предишни години това бяха средно 3,5 на сто. Резултатите се обновяват всяка година и сочат данни за най-търсени специалности, най-добра реализация, най-високи заплати.
3 500 лева е стартовата заплата на млад висшист в сферата на информатиката, която все още е с най-високи заплати спрямо останалите професии. И там обачее има драстични разлики между завършилите най-добрите университети и последните в рейтинга. Разликата в началните доходи на едните и другите е около три пъти. Начело в доходите си са IT-специалистите, завършили Софийския университет – с 5 592 лева средна заплата. На второ място по заплати е специалност „Математика“ с 2771 лева, следвана от „Комуникационна и компютърна техника“ – 2731 лева. Изследването показва, че доходите на завършилите най-добрите университети са нараснали спрямо предишната година с около 400 лева. Най-ниска безработица според изследването има сред младите медици, фармацевти и стоматолози. Най-висока тя е сред завършилите „Социални дейности“. Средният осигурителен доход на завършилите също нараства, достигайки до 1647 лева през 2022 г. при 1520 лева през миналата година и едва 867 лева през 2014 година.
В сравнение с миналата година най-голямо увеличение на броя на действащите студенти се отчита в направленията „Педагогика“ (709) и „Педагогика на обучението по …“ (366). Най-голямо намаление има в направление „Икономика“ (1098). Въпреки това то продължава да е най-масовото в България с 28 223 действащи студенти. Държавата от няколко години прави опити да ограничи броя на студентите по икономика, тъй като пазарът на труда бил пренаситен, но особен успех в тази битка няма.
Нараства и делът на висшистите, които започват работа на позиции, изискващи наистина университетско образование- 54 на сто. В минали години големият проблем бе, че повече от половината абсолвенти започват работа на позиции за хора със средно образование и университетската им диплома остава без приложение. Все още близо 20 на сто от завършилите университет си вземат дипломите и заминават в чужбина, вместо да се реализират у нас, но и този процент е намалял спрямо минали години, вероятно заради пандемията.
Служебният просветен министър Сашо Пенов заяви, че поне две са положителните тенденции във висшето образование за 2022 година – по-добра реализация на завършилите и увеличен брой на научните публикации, включително на международно разпознаваемите.
СУ „Св. Климент Охридски“ се класира на първо място в 21 професионални направления от общо 28, с които участва в класациите. Техническият университет в София се класира на първо място в 6 професионални направления от общо 9, с които участва в класациите. Медицинският университет в София е първи в четири направления от общо 5 в класациите.
Най-много студенти се обучават в Софийския университет – 19 999, следван от Пловдивския университет с 16 9334 и УНСС – с 14 610 студенти. В 13 висши училища в страната броят на обучаваните студенти е под 1000, включително в три от тях броят на студентите е под 100. В деветте най-големи вуза се обучават половината от студентите у нас, а другата половина следват в останалите 43 висши училища. Любопитно е, че в СУ се обучават повече студенти, отколкото в 22-та университета с най-малък брой студенти в страната, взети заедно.
Стела Стоянова, „Любословие.БГ“
