Голяма част от заявените намерения да се реформира и преобрази МВР не само не се реализираха, те изобщо не се случиха. Управленският и професионален капацитет на редица министри бе ограничен дотолкова, че разбираха реформата в МВР като закриване. Това каза в интервю за медиите директорът на Фондация „Общество и сигурност“ Радостина Якимова.
Последното проучване на Фондация „Общество и сигурност“ показа, че се наблюдава лека промяна и повишаване на доверието на гражданите в МВР и близо 28% от българите смятат, че ведомството работи по-ефективно сега в сравнение с преди 10 години, посочи тя.
Според Якимова за повече от 15 години не са се намерили държавноотговорни политици, които да поставят вътрешната сигурност над партийните си доктрини и да приемат дългосрочна стратегия за промяна.
Следва пълният текст на интервюто:
Тази година празникът на полицията беше изпреварен от няколко събития, които имаха негативен ефект върху образа на институцията. Смятате ли, че тези случаи, сред които и полицай, заловен да кара с алкохол в кръвта, връщат разговора за исканията на всички униформени в начална позиция?
– Първо бих желала да поздравя всички български полицаи по случай професионалния им празник. Да им пожелая да са здрави, да се връщат при семействата си след всяка смяна и да не се предават и отказват, защото има хора, които виждат и оценяват усилията, които полагат.
И сега, да се върна на въпроса Ви. За съжаление подобни случаи изместват разговора от неговата същност, а именно системния проблем и насочват вниманието към конкретни личности в системата. Изключително удобно е да се преекспонират подобни случаи под претекста, че са значими за обществото и да се оставя внушението сред гражданите, че всички полицаи употребяват алкохол или наркотични вещества. Нещо повече – станахме свидетели на безпрецедентни мерки, свързани с тестването на служители на реда по начин, който е абсурден, а именно – тестват се по наредба, отнасяща се за водачи на моторни превозни средства, независимо, че те не управляват служебни автомобили. Чухме за светкавични „чистки“ в седем районни управления на СДВР, но удобно позволихме да се изплъзне от полезрението ни реалната промяна, до която ще доведат тези кадрови промени. Никой не попита какво ще се случи отвъд оставките, защото когато сменяш пешките, а правилата на играта са същите – резултатът е идентичен. В случая ставаме свидетели на поредни кадрови промени, които са по-скоро пиарско изпълнение, а реалната промяна – тази, която искат българските граждани, както и хилядите достойни професионалисти, в системата не се случва.
И все пак – коя е причината да има такива случаи и униформени да помагат на извършили тежки престъпления – липсата на мотивация, ниските заплати или нещо друго?
– Проблемите и пороците в системата. Всички знаем за принципа, че количествените натрупвания водят до качествени изменения. Именно това се случва и с МВР. Десетките псевдореформи и преструктурирания, последната беше на Бойко Рашков и бе обявена за приключила 98 процента, доведе до закрити полицейски и гранични участъци, причини пореден стрес от липсата на сигурност и устойчивост сред служителите в системата, и лиши много хора от достъп до услугата „сигурност“. И сега си представете подобен тип експерименти при всеки един министър на вътрешните работи, като голяма част от заявените намерения да се реформира и преобрази МВР не само не се реализираха, те изобщо не се случиха. Управленският и професионален капацитет на редица министри бе ограничен дотолкова, че разбираха реформата в МВР като закриване ( незаети щатове, гражданска защита, полицейски участъци), изваждане (ГДБОП, транспортна полиция) и съкращаване на хора. Никой от тези политици не осъзна, че реформа в сферата на обществения ред и сигурност се прави от експерти и в резултат на проведени обществени обсъждания с гражданите и синдикалните организации. Всеки един от реформиращите виждаше в себе си и близкия си кръг подчинени единствените разбиращи от МВР и така, окрилени от собствената си неспособност, осакатиха МВР по отношение на основната роля и функции, които трябва да изпълнява, и застрашиха и застрашават живота на хората, защото те имат все по-ограничен достъп до услугата „сигурност“.
Тези няколко случая от последните месеци показват ли, че всъщност трябва много по-сериозна реформа на системата?
– Естествено, че са поредното доказателство за това, но са и показателни колко е закъсняла реформата, защото системата няма ефективен филтър на входа, след като допуска подобни хора да влязат в нея. Тук трябва да кажа, че в едно изследване на СФСМВР през 2013 година за факторите, причиняващи стрес сред служителите, се говореше за „чадърите“ и „парашутистите“ в системата. В това изследване хората си казваха, че имат списък с номера на автомобили, които „не се закачат“, съгласно разпореждания получени от по-високо. Това е информация, която е достъпна и я има публично вече почти 10 години. Нали не си правим илюзията, че никой в системата не е знаел за това? Никой не е виждал как системата се срива и пропада? Как допуска в нея да влязат и да се развиват хора със съмнителни морал и репутация? Не, това просто е прикривано удобно, а единствената промяна, която настъпи, е, че в последните месеци нещата ескалираха и нямаше как да се скрият. В резултат на това започна лов на вещици по абсурден и бих казала – аматьорски, начин.
А самата система иска ли такава реформа?
– Тук е много важно да се каже, че МВР не може да се разглежда като една система. За хората, които разчитат институцията да гарантира техните сигурност и безопасност, може би изглежда така, но действителността е много по-различна. В самата система има разделение, което е нормално и най-простите примери, които мога да ви кажа, са свързани с деленето на „корумпирани/податливи на корупция и честни“, „професионално компетентни и некомпетентни“, „влезли в системата, защото уважават професията и влезли в системата, защото дава власт и възможност да се материализират ползи“. Към момента в МВР надделяват честните и достойните професионалисти, така че да – те искат тази реформа и ако започне да се реализира такава, те ще са вътрешните агенти на промяната, защото те имат най-голям интерес системата да се „изчисти“. Тези, които са влезли с мотиви, различни от това да служат на обществото и честността не е сред техните принципи и приоритети, се съпротивляват на подобни реформи.
Тук обаче има една много важна група, която никой не пита и от която никой не се интересува, а това са гражданите. Данните от последното ни проучване сочат, че те не само искат МВР да се реформира и да върнат доверието си в институцията, но и искат да участват и подпомагат този процес. Най-големият проблем и неизвестна са политиците. За повече от 15 години не се намериха държавноотговорни политици, които да поставят вътрешната сигурност над партийните си доктрини и да приемат дългосрочна стратегия за промяна, която да се изпълнява и следва, независимо по какъв начин се променя политическата обстановка. Надявам се, че ще успеем да станем свидетели на подобно обединение. Нещо повече, на празника на българския полицай провеждаме втората поред международна научно-приложна конференция, чиято тема е „МВР 2030: предизвикателства пред политиките за сигурност“, като докладите от нея могат да се използват и да бъдат много полезни на всички политици. Те не само представят гледната точка на професионалистите от системата, академичната общност и гражданите, но и маркират новите заплахи и предизвикателства, за които предлагат възможни стратегии за справяне. Дали някой ще уважи мнението и труда на тези хора и експерти предстои да разберем.
Ако е вярно твърдението, че доверието към полицията не е особено високо и приемем, че тези случаи влошават картината, то какво трябва да се направи, за да се обърне този тренд?
– Последното проучване на Фондация „Общество и сигурност“ показа, че се наблюдава лека промяна и повишаване на доверието на гражданите в МВР и близо 28 процента от българите смятат, че ведомството работи по-ефективно сега в сравнение с преди 10 години. За съжаление се вижда и дисбаланс – увеличена ефективност в работата на институцията виждат по-често хората между 40 и 50 години в София, а на обратното мнение са тези между 50 и 60 години и в областните градове. Това е свързано с качеството на услугата „сигурност“ и достъпа до нея. Истината е, че картината в МВР се влошава в резултат на неадекватно управление и липсата на адекватен пиар, който да изкара ведомството от репутационното дъно, в което се намира, поради факта, че се работи за имидж на министри, а не на институцията и работещите в нея.
Каква е вашата реакция?
