България си имаше златен гьол. И златна ограда. Всичко, що е по българските граници, все струва злато. И все нищо не струва като качество, освен огромна дупка в джоба на данъкоплатците.
Дупка, заради един млад граничен полицай загуби живота си, след като депутати в крайна сметка се отказаха да разследват как най-скъпата тел на границата ни с Турция е набъбнала от 5 до 10 милиона лева. Колко точно струва метър бодлива тел и до каква степен тя защитава страната ни от мигранти. Коко лесно се реже. Няколко правителства надуваха мизите каква перфектна гранична преграда, преди сержант Петър Бъчваров да загине от удар на куршум през дупка, която чобаните биха запълнили, за да си запазят добитъка. Да, но те са чобани, а не чиновници.
Чобанин значи стопанин. И в нашия случай държавата представлява лош стопанин, щом не се е поинтересувала къде са потънали само около десет милиона, за да бъде поставена една ограда от бодлива тел. На село овцете харчат по-малко, но това не пречи. След като държавата вече установи, че от парите за автомагистрала „Хемус“ са били построени хотели, нека провери къщите за гости, за които са похарчени парите за златната ограда. И да накаже виновните, все едно в кое правителство са били те.
Иначе един граничен полицай си е отишъл заради нейното безхаберие. Струващо поне 10 милиона. Не знам колко ще струва бетонната ограда, предложена от новия военен министър. И не ми се мисли.
Стела Стоянова, Любословие.бг
