Коя централна банка къде се намира на лихвената стълбица?

САЩ, Австралия, Великобритания и Норвегия повишиха лихвените проценти миналата седмица, давайки пореден знак, че централните банки остават в режим на затягане на паричната политика, за да овладеят горещата инфлация достигнала десетилетни рекорди в различните краища на света.

Европейската централна банка също увеличи своя основен лихвен процент седмица по-рано. В България също се забелязва увеличение на ОЛП, макар че заради валутния борд у нас принципът на формиране на основния лихвен процент е различен от този на централните банки, водещи самостоятелна парична политика.

Среди държавите от Г-20 обаче има и такива, които към този момент или се въздържат от увеличение или дори обратното – намаляват основната лихва. Как точно се разпологат държавите в своеобразната лихвена стълбица?

 

САЩ

Миналата сряда Управлението за федерален резерв на САЩ увеличи за четвърти пореден път нивото на основната лихва. Движението бе със 0,75 процентни пункта, което доведе лихвения процент в диапазона 3,75-4,00 на сто. Това е най-рязкото увеличение на показателя за последните четиридесет години.

Анализатори и инвеститори очакваха с нетърпение пресконференцията на председателя на УФР Джером Пауъл, след появили се спекулации, че е възможно централната банка на САЩ да предприеме по-балансирана политика относно затягането на паричната си политика. Очакванията бяха породени от разпространен вътрешен документ, който сигнализира, че не всички в УФР смятат продължаването на „ястребовата“ парична политика с такава скорост за удачно.

Надеждите на пазарните участници обаче не се оправдаха защото на пресконференцията Джером Пауъл каза, че е „много преждевременно“ да се смята, че повишаването на лихвите ще спре.

Инфлацията в САЩ през септември намалява за трети пореден месец, след кто през юни показателят отчете стойност от 9,1 на сто, най-високата от над 40 години.

Следващото заседание на УФР е планирано за 13-14 декември.

 

Еврозоната

Европейската централна банка, която определя паричната политика на втората по обем резервна валута в света, също предприе увеличение на лихвите с 0,75 процентни пункта достигайги до 2 на сто по операциите за рефинансиране. Това се случи в края на предходната седмица.

Освен това от ЕЦБ сигнализираха и желание да започнат да намаляват своя баланс (т.е да продават закупени държавни облигации, като по този начин отнемат ликвидност от пазара).

През седмицата президентът на ЕЦБ заяви, е все още има място за увеличаване на лихвените нива на фона на продължаващия инфлационен натиск. За октомври предварителните данни показват, че поскъпването на потребителските цени в еврозоната е достигнало рекордните 10,7 на сто на годишна база в еврозоната.

Следващото заседание на ЕЦБ ще бъде на 15 декември.

 

Великобритания

Централната банка на Великобритания – „Банк ъв Ингланд“ (Bank of England), бе третата банка, която миналата седмица предприе поредно увеличаване на лихвените нива. В четвъртък тя обяви, че основната лихва на Острова се увеличава също като в САЩ и еврозоната с 0,75 процентни пункта и по този начин достига 3 на сто. Това бе най-голямото еднократно увеличение на показателя от 1989 г.

Увеличението дойде и със смразяващата прогноза, че Великобритания ще бъде изправена пред най-продължителната рецесия откакто се води статистика, като очакванията на икономистите в институцията са, че негативното развитие на националното стопанство ще продължи най-малко до 2024 г.

През септември инфлацията във Великобритания бе на 40-годишен връх от 10,1 на сто при целево равнище от 2 на сто.

Следващото заседание на „Банк ъв Ингланд“ е планирано на 15 декември.

 

Австралия

Австралийската централна банка (Reserve Bank of Australia – RBA) във вторник повиши основния си лихвен процент за седми пореден месец до деветгодишен връх от 2,85 процента.

Банката увеличава за втори пореден път водещата си „кешова“ лихва с четвърт процентен пункт, след като преди това 4 пъти я вдигна с по половин процентни пункта. В момента тя е на най-високото си равнище от май 2013 г. когато банката намали лихвения процент от 3 на сто на 2,75 процента.

С предишното увеличение на лихвите от октомври в размер на 0,25 процентни пункта банката бе първата, която сигнализира намаляване на темпа на затягане на паричната политика.

Инфлацията в страната за тримесечието приключило през септември възлиза на 7,3 на сто и е най-високата от 32 години насам.

Следващото заседание на Австралийската централна банка e планирано за 6 декември.

 

Норвегия

Норвегия, първата голяма развита икономика, която стартира цикъл на повишаване на лихвените проценти миналата година, забави темпото на затягане в четвъртък. По-рано тази седмица централната банка на страната (Norges Bank) повиши референтната си ставка с 25 базисни пункта до 2,50 на сто, след като на предишните си три срещи я вдигаше с по 50 базисни пункта.

От банката посочиха, че е вероятно да повишат лихвените нива отново през декември, но изтъкнаха, че пътят на политиката ще зависи от икономическата перспектива, която е „по-несигурна от нормалното“.

Инфлацията в Норвегия на годишна база през септември беше 6,9 на сто.

Следващата среща на банката, на която ще се разисква отново въпросът с основната лихва, е насрочена за 15 декември.

 

Япония и Турция

За разлика от всички изброени по-горе централни банки японската и турската към този момент не са предприели увеличаване на лихвените си проценти, макар това да се случва на фона на съвсем различни икономически и политическо обстоятелства.

От началото на 2016 г. Япония не е изменяла своя лихвен процент, когато той стана 0,1 на сто. Страната дълго време провежда своята политика на парични улеснения и ниски лихви с цел да стимулира икономиката и да държи под контрол огромния държавен дълг.

Въпреки рекордната инфлация от 85,51 на сто за октомври турската централна банка не само че не повишава лихвения си процент, но от лятото започна да го намалява от 14 на сто до текущото и ниво от 10,5 на сто. Всичко това води до продължаващо обезценяване на турската лира, която в момента се котира 18,60 за долар при курс от 9,70 преди година.

 

България

През октомври у нас за първи път от 2016 г. насам БНБ обяви лихвен процент различен от нула. Основният лихвен процент през десетия месец от годината бе 0,49 на сто. От началото на този месец БНБ обяви, че ОЛП ще възлиза на 0,59 на сто. Тъй като страната ни е във валутен борд и БНБ не определя самостоятелно лихвения процент, а го обявява на база сключените сделки през предходния месец на междубанковия паричен пазар и получената среднопретеглена лихва от индекса „Леония Плюс“.

Основният лихвен процент у нас се използва ограничено от някои банки по отпуснатите кредити в лева. Широкото приложение на ОЛП е при формирането на законната лихва, която се начислява върху просрочени задължения. Тя е в размер на 10 процента плюс размера на ОЛП.