Смисълът на упражненията е да изграждат и подобряват работата на мозъка. Оказва се, че като движим мускулите си, се произвеждат протеини като инсулиноподобен фактор на растежа (IGF-1) и съдов ендотелен растежен фактор (VEGF), които преминават по кръвоносната система и стигат до мозъка, където играят централна роля в механизмите на най-висшите ни мисловни процеси. Физическите упражнения подобряват функцията на мозъка на фундаментално ниво. Физическата активност има укрепващи ефекти върху мозъка при почти всякакви обстоятелства, дори при стрес и депресия. Мозъкът реагира на упражненията, както мускулите: развива се при употреба и атрофира, когато не се използва.
Нашите деца са създадени да се движат, да тичат, да се цапат, да си сътрудничат и да играят заедно. За съжаление изглежда, че те отделят много малко време на неструктурирани игри и на тичане на свобода навън и сред природата, въпреки огромните ползи за децата от неструктурираната, активна и свързана с въображението игра. Когато децата играят навън, обикновено са под строгия контрол на възрастни, което се отразява върху това дали ще усетят някакви ползи от игрите и дали изобщо ги възприeмат като свободни активности. Доказателствата от многобройни изследвания показват, че типът въображаема, самостоятелна игра, при която децата създават свои собствени дейности и правила, значително подобрява тяхното развитие по всички начини, които са от съществено значение за щастливото детство и за това да станат независими възрастни. Има силна връзка между играта и физическото развитие на здравите тела. Децата не успяват да усъвършенстват контрола върху моториката и не придобиват нови физически способности, като ги стимулират на екрана. Те го правят чрез практика и чрез повторение. Активната игра има мощни ефекти върху когнитивното и емоционалното развитие на децата, научавайки ги да изследват и изразяват своите лични чувства и идеи, както и да разбират как се чувстват и как действат другите. Играта има важна роля и в социалното развитие на децата. Уменията, които придобиват чрез нея, ги учат на самоконтрол, да дават и да получават, на способността да бъдат с други хора за постигате на общи цели като работят в екип, общуват ефективно и разрешават проблеми.
Играта е основен начин, по който децата се учат да разбират и преживяват света около тях. Играта не е конкретна практика, а е състояние на ума, при което се извършват всякакъв вид дейности. Терминът „истинска игра“ се използва да разграничи основната игра, свързана с развитието, от другите две доминиращи форми: надзираваната, структурирана игра, организирана за децата от възрастните и играта на екран. Разграничение може да се направи възоснова на шест определящи характеристики на истинската игра:
- Играта е вътрешно мотивирана
Целта на играта е самата игра. Прави се заради удоволствието от самата дейност. Процесът е по-важен от крайния резултат.
- Играта е състояние на ума.
Истинската игра е избрана свободно. Ако децата са заставени от възрастен да играят, може изобщо да не се чувстват в състояние на игра и да го възприемат като още едно задължение.
- Играта е удоволствие.
Изживяванията по време на самата игра са по-завладяващи от резултата от дейността.
- Играта не е буквална.
Когато играят, децата са склонни да вярват в измислици, които пречупват реалността така, че да направят място за техните интереси и въображение.
- Играта е активно ангажираща.
Дейностите от истинската игра ангажират децата изцяло физически и психологически. Ако децата са пасивни или безразлични към дадена дейност, те едва ли ще попаднат в истинско състояние на игра.
- Играта няма външни правила.
Правилата и структурата на играта идват от детето. Те включват роли, взаимоотношения, влизане във и излизане от играта, както и това кое се приема за приемливо в играта.
Истинската игра е без надзор и по желание на този, който играе. Тя е практическа, мултисензорна дейност, която свързва децата с външния свят около тях и с вътрешния им свят от идеи и въображение, включвайки дейности като игра с пясък, рисуване, катерене по дървета, гонене, ролеви игри, жонглиране и криеница. Същевременно за успешното развитие на детето е необходима ясна рамка с правила и подкрепящи възрастни. Това не е ли противоречие? Не, защото говорим за различни нива на свобода: нещо като разграничението между текст и контекст и фигура и фон. Каквато и свобода да ни дава словото, то трябва да е поставено в някакъв контекст, за да има смисъл от него и да не се превърне в обикновено словоблудство. А изборът на определен фон, може коренно да измени това, което виждаме без него.
Би трябвало всички да сме съгласни, че задължително е необходимо да има свободна игра, а степента на свобода вече е въпрос на интерпретации и зависи от образователните цели и конкретните обстоятелства. По-добрата системна и структурна рамка (включваща ефективен повторяем процес на контрол) повишава нивото на свобода на играта в нейните реалии.
Да играем!
Каква е вашата реакция?
