В България сме произвели над 6 млн. тона пшеница, което е вторият по сила добив 3а последните 15-20 години
Преувеличени ли са прогнозите, че ни очаква много тежка зима, ще навлезе ли България в продоволствена криза, докъде може да стигне поскъпването на храните и има ли лек срещу инфлацията, коментира доц. д-р Божидар Иванов, директор на Института по аграрна икономика. Той е роден през 1973 г. В Своге, завършил е Университета за национално и световно стопанство, защитил е докторантура в Kyushu University в Япония.
Имат ли основание страховете, че само до месеци ще ни застигне и продоволствена криза, доцент Иванов?
Има твърде много неопределености и е трудно да се даде еднозначен отговор. Сигурен съм обаче, че ако има продоволствена криза, тя няма да бъде, защото земеделието е произвело по-малко, а търсенето се е повишило. Криза с храните може да дойде заради срив на доставките например. Ако се промени нещо в геополитиката, нормално е да възникнат проблеми и да се използва продоволствието като оръжие, да се саботира установеният ред и да бъдат нарушени балансите, които съществуват. Ако нещата продължават да са така, както са в момента, не би трябвало да се стига до продоволствена криза. Макар и да има повишение на
цените, което не е само в България, това се случва в Европа, изобщо в целия свят.
Кажете по-конкретно какво е I производството и какви са днес цените на основните зърнени I култури, които после се отраI зяват по цялата верига на храI ните до трапезата?
В света реколтата на зърнените култури е малко по-слаба, отколкото в предишни години, но причините са основно климатични.
Слънчогледът е по-малко с 20% и това е обяснимо, защото Украйна, страната, в която се водят военните действия, е един от сериозните производители и всъщност най-големият износител. Но слънчогледовото олио е само 10-15 процента от цялата консумация на растителни масла, така че това намаление ще е едва 2-3% в рамките на цялата маслодайна група. А там има рекордни производста. Да, цените са високи и те тръгнаха още в началото на годината, въпреки това фермерите не се отказаха и получиха добри реколти. В България сме произвели над 6 млн. тона пшеница, което е вторият по сила добив за последните 15-20 години. Миналата 2021 г. беше рекордната. Царевицата ще е в добро количество, макар и малко по-ниско. Прогнозите са за около 3 млн. тона, за сравнение през миналата година имахме 3,2 млн. тона. Но в някои години сме падали и до 2 млн. тона, така че за срив в момента не може да се говори. Реколтата от слънчогледа също е нормална, може би 1,81,9 млн. тона, толкова, колкото през всички последни години. В същото време цените започват да се успокояват. Да,тенденцията е да се покачват, но това ще става плавно и няма да има рязко повишение.
Но в случай че поради друго развитие на войната Русия и Украйна излязат от пазара, какви ще бъдат последиците?
Двете държави държат 30 процента от световната търговия с пшеница – около 60 млн. тона. Но Русия не може да усвои цялото си зърно и иска да продава. Освен нефта и газа житото е другата стока, на която страната разчита. Затова казвам, че факторите за продоволствена криза няма да дойдат от земеделието, те могат да бъдат катализирани само от извънредна геополитическа ситуация.
Добре, има прилично производство, но цените хвърчат нагоре. I Докъде ще стигнат?
Икономиката е съотношение между стоки, а паричната маса също е стока. При всички фундаментални стоки освен при земеделските, също при металите, горивата, дървата се наблюдава поскъпване, което няма как да не отиде напред по веригата. В момента обаче се наблюдава уравновесяване, защото пазарът се адаптира към всички кризи, търси своето равновесие и ще го постигне. Ако не се появят някакви извънредни фактори, няма да се наблюдава това, което видяхме миналата година – само за няколко месеца цените на зърнените и маслодайните култури се повишиха с 20, 30, 40 процента.
Сега не очаквам да има подобно рязко движение: пшеницата се търгува около 650 лв. на тон, царевицата – около 600 лв., слънчогледът е около 1100 лв., а през пролетта беше стигнал 1700-1800 лв. При млечните и месните продукти има потенциал за поскъпване. Ако миналата година цената на пилешкото месо беше 3 лева за килограм на едро, сега е вече 4 лева, 30% е увеличението.
Свинското обаче беше 3,50 лв., сега още не е достигнало 4 лв. за килограм на едро от кланицата и не отразява по-високата себестойност. Има предпоставки да се случи поскъпване на месните продукти. Същото е при млечните. Не говоря, че кашкавал от 30 лева килограма ще стане 40 лева, но по-евтиният от 15-20 лева може да поскъпне с още 10-20%. Изобщо може би цените ще вървят нагоре, но доста по-плавно и прогнозируемо.
Така изглеждат нещата от страната на производителя, но от другата страна са потребителите. Те какво ще правят при тези цени? Направихме анализ и специално за България данните показват, че за период от една година – второто тримесечие на 2022 г. към същия период на миналата, инфлацията е под ръста на доходите. Само за една година с 30% средно се е увеличило заплащането на труда. Инфлацията е по-ниска. Но доходите вероятно ще спрат да нарастват, а поскъпването ще продължи и в това е опасността. Затова смятам, че усилията сега трябва да се насочат към овладяване на инфлацията. Но не чрез увеличаване на доходите!
Как конкретно може да се овладее инфлацията?
Не трябва да се създава непродуктивно потребление. Основните причини за инфлацията са в монетарната политика, която водеше
светът през последните 10-15 години. Сега се прибавиха проблемите с енергетиката и по-конкретно кризата с газа. Увеличаването на доходите, нарастването на паричната маса и поемането на още и още дългове изобщо не е в интерес на хората. Доходите може да се увеличават като компенсация, но трябва да се спре с т.нар. „хеликоптерни пари“, които лесно се разхвърлят на всички. Ето например има оперативни програми, но ще се предоставя огромен ресурс и по Плана за възстановяване и устойчивост. Откъде ще се вземат тези пари, та те не са изработени?
Днес жънем това, което брюкселската администрация зася по време на пандемията – бизнесът беше затворен, а хората масово получаваха помощи? Подобно нещо се случи в целия свят. Имаше големи опасения, че като останат хората без работа и без доходи, ще грохне потреблението. А както се знае, именно потреблението е моторът на икономиката. Само че беше премината границата, с много лека ръка започнаха да се раздават огромни ресурси. Това трябва да спре.
Каква е вашата реакция?
