Резултатите от предсрочните избори не дадоха силен резултат на партиите, открито заявяващи антизападни позиции, но отказът на повечето партии да засягат важните ценностни въпроси в предизборната кампания е грешка, която тласка обществото към хибридната пропаганда. Това коментира доц. Георги Лозанов, медиен анализатор и преподавател във ФЖМК, в ефира на предаването „Светът е бизнес“ с Водещ Ивайло Лаков.
„Партиите, които стоят на прозападна позиция си казват, че не е добре да я заявяват, защото някои хора може да не гласуват за тях. В обществото обаче вече липсва силен прозападен консенсус и той не възниква от само себе си, политиците в своята комуникация с избирателите трябва да го създадат. Когато те отиват в друга посока този консенсус не се появява и става все по-трудно да се печелят гласове с прозападна позиция“, подчертава Лозанов.
Според него ниската избирателна активност се дължи на неправилната комуникация на партиите с избирателите и поставянето на грешни акценти, които не са на място и отблъскват избирателя.
„Политиците и политическата комуникация много слабо мобилизират избирателите. Комуникацията на политиците се състои от самохвалство и от нападки към другите. Избирателите не са глупави, те знаят че нападките са дежурни и имат за цел да ги привлекат, но зад тях не стоят достатъчно красноречиви факти. При нас нападките са леки кьорфишеци – стреляш, за да постигнеш някакъв резултат, а не реално да осветлиш проблеми в развитието на обществото. Ако ние слушаме какво говорят политиците един за друг, този разговор те трябваше да го водят от затвора. Те не просто се обвиняват, те се обвиняват в престъпни действия. По този начин те създават впечатление, че политическата класа е престъпна класа“, отбелязва Лозанов.
По негови думи думи в началото на прехода в България е съществувал силен прозападен консенсус, но от началото на новия век неща като тероризма и миграционните вълни започнаха много силно да клатят Твърдата ни убеденост от нуждата от либерална демокрация.
„Сега това е по скоро позиция на интелектуалците, отколкото масова нагласа“, посочва той. „Виновни са Путин и хибридната война, която е много успешна, поне в България. Ние нямаме достатъчно съпротива срещу нея сред политическата класа и сред публичните говорители, които да казват на хората да не се поддават на промиването на мозъци. 42% от българите вярват, че НАТО е виновно за войната в Украйна, а само 23% смятат, че е Путин. При тези данни разбрах, че положението е много изпуснато и много хора се информират от руската пропаганда“, смята гостът.
Той е категоричен, че партиите трябва да намерят общ език, за да съставят управление, дори когато ги делят дълбоки ценностни различия.
„Политиката има две задачи – ценностната ориентация и излъчването на управление, което да управлява социалните системи. Властта е като услуга – ние наемаме хора, които да управляват системите, защото в противен случай обществото ще спре. Сега заради ценностните различия няма кой да управлява системите. Ценностния дебат трябва да продължи, но не толкова между самите политици, а като комуникация на политиците с избирателите, която да формира прозападен консенсус“, категоричен е той.
Каква е вашата реакция?
