Протестната опция „Не подкрепям никого“ отбеляза най-високия си процентен резултат на тези избори. Финално тя ще събере около 87 600 гласа, което е леко по-малко от подкрепата за нея през 2017 г. след въвеждането й. Заради по-високата избирателна активност тогава числата бяха равни на 2.5%, а сега са 3.5% от гласувалите.
Миналия ноември „Не подкрепям никого“ получи 35 745 гласа. През юли – 35 201, а април – 47 749.
Гласуването в чужбина не донесе големи изненади, освен отслабналата избирателна активност сред българските общности. От това изглежда ще пострада най-много ДПС. Макар и да запазва първото си място, което трайно държи, движението отчита рязък спад на гласовете от Турция. А именно на тамошните избиратели се крепи мощта му в чужбина. Трябва все пак да се има предвид, че миналата година изселниците в Турция се мобилизираха, защото водачът на ДПС Мустафа Карадайъ се кандидатира за президент. Всъщност движението подобри партийния си резултат, като използва ентусиазма на хората от това, че етнически турчин се състезава за държавен глава на България.
При гласуването в чужбина любопитното е, че подкрепа за „Възраждане“ е дошла от наши сънародници в Австралия и Япония. И най-вече в Канада, откъдето иначе дойде лидерът на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков. Иначе ПП води в страни като Австрия, Белгия, Германия, Гърция, САЩ, Франция. „Възраждане“, чиято антизападна реторика обективно работи в полза на Кремъл, печели изборите в Русия, където взима 160 гласа, следвана далеч назад от БСП (33 гласа) и „Промяната“ (29 гласа). Всъщност според социолози мобилизацията от страна на Путин се е отразила на гласовете на „Възраждане“ и ги е свела до по-малко от очакваните проценти.
Последните данни на ЦИК показват, че ДБ увеличава гласоподавателите с около 19 000. В процентно отношение и съобразно подредбата в местата коалицията се проваля, но движението на реалната подкрепа не показва еднозначно черна картина за нея. Увеличават се още гласовете за „Възраждане“, ГЕРБ, минимално и на ДПС, падат на ПП, БСП, ИТН.
