Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път…
Село Свежен, за което се смята, че е основано от останалите живи след османското нашествие боляри на цар Иван Шишман, ще бъде проучено и описано от експерти.
Това става ясно от поканата на Националния институт за опазване на недвижимото архитектурно наследство към архитекти, строителни инженери, археолози, реставратори и др. Целта е да се проучат отделни паметници на възрожденската архитектура и да се отрази актуалното им състояние. Освен Свежен обект на внимание са град Баня, селата Старо Стефаново и Скорците. Несебър и Пловдив, където са запазени много възрожденски къщи. Населените места са избрани по данни за обекти в риск, както и такива, които имат потенциал, но нямат статут на паметници.
История
Десетки са селата у нас, за които се предполага, че са основани от аристократите, които са успели да се спасят след османското нашествие. Те се намират в Стара планина и Средна гора, но има и в Родопите. Село Свежен е основано през 14-и век. Там е било издигнато килийно училище, а по-късно и светско, построена е църквата „Св. св Петър и Павел“. Другият обект – с. Старо Стефаново, през 1982 г. е обявен за архитектурен резерват. Съхранените къщи разкриват архитектурното развитие на целия старопланински район. И в с. Скорците са запазени автентични къщи във възрожденски стил на два етажа с чардак и покрив, покрит с каменни плочи. И за него се приема, че там са се заселили аристократи, избягали от завзетата от османците столица Търново. В Несебър и Пловдив пък има десетки възрожденски къщи, които са реставрирани, но някои от тях в момента са изоставени и в лошо състояние
Признание
България ще бъде регионален център за опазване на културното наследство в Югоизточна Европа. Работна група от България, Румъния, Северна Македония, Черна гора, Албания и Турция ще работи за обединяване на експертите в тази област. Инициативата е на френските културни институти в София и Букурещ, посолствата в двете столици, НИНКН и школата „Шайо“ към Центъра за архитектура и наследство в Париж.
Каква е вашата реакция?
Първото българско списание, издадено от Константин Фотинов за пръв път през 1844 г. в гр. Смирна (дн. Измир). С него е поставено началото на българския периодичен печат. На 1 април 2013-та година, 169 години след началото на първото издание на списание „Любословие”, поставяме началото на неговото онлайн издание