ОСОБЕНО ВЪВ ВРЕМЕНА НА ЕНЕРГИЙНА КРИЗА?
Високите цени на електрическата енергия, компенсациите за бизнеса, дискусиите за доставките на природен газ и техния източник доминират през последната година публичното пространство и засенчват тема, по която страната ни доста изостава, а именно активното участие на гражданите в енергийния преход. България беше поела ангажимента да транспонира в националното си законодателство до юни 2021 г. така наречената обновена ВЕИ Директива 2018/2001 за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници, която гарантира правото на потребителите да произвеждат собствена възобновяема енергия индивидуално или участвайки в енергийни общности. Въпреки че страната ни получи уведомително писмо от Европейската комисия още през декември 2021 г. със срок от 2’*ме-сеца да приведе в съответствие българската правна рамка, липсата на напредък по тази тема все още създава правни пречки пред създаването на енергийни общности в България.
Европейското законодателство има за цел да облекчи приложението на най-разнообразни бизнес модели за колективни действия с цел осъществяването от гражданите на проекти за производство и потребление на възобновяема енергия, подобряване на енергийната ефективност или зелена мобилност. На държавите членки се указва създаването на единно административно звено за контакт (на национално и местно ниво) и облекчаване на процедурите за получаване на разрешителни. Тези единни административни звена следва да подпомагат не само енергийните общности, но и, други форми на съвместни проекти между граждани, общини и местни малки и средни предприятия.
Енергийните общности намират своите определения в две европейски директиви, които правят разлика между „общност за възобновяема енергия“ и „гражданска енергийна общност“. И двата случая предвиждат физически лица, малки и средни предприятия, както и общини да могат да се обединяват в изпълнението на съвместни проекти за осигуряване на екологични, икономически или социални ползи за своите членове или местната общност. И двата модела изискват печалбите да се реинвестират в гражданските или публично-частни партньорства, или да се използват за преследване на цели от обществен интерес като местно развитие, образование или програми за солидарност.
Националните правни рамки следва да интегрират тези разпоредби, като внесат повече конкретика относно правно-организационните форми, под които могат да оперират енергийните общности. Така например, 16 европейски държави са определили вече съществуващи в своите законодателни рамки правно-организационни форми като подходящи, а други четири са въвели изцяло нови форми, които да регламентират дейността на енергийните общности. Също така съществени за появата на разнообразни бизнес модели са допълнителни правни норми на национално ниво относно близостта между мястото на потребление, съхранение и производство на произведената от гражданските обединения енергия, изисквания към брой участници в начинанието и начина на указване на контрол от тяхна страна върху управлението на енергийната общност. Опитът на другите европейски държави показва, че могат да бъдат въведени и правила, които да ограничават разпределението на доход от икономическа дейност, за да се гарантират инвестиции в социални и екологични дейности. Белгия и Финландия, например, признават като кооперации само юридически лица с ограничен дивидент до 6%, а в Испания и Португалия съществува задължение те да създават резерви за образователни дейности и преквалификация. В Гърция енергийните общности са задължени да следват специфични екологични и социални цели, изброени в юридическото им определение, като принос към солидарна икономика, създаване на иновации, справяне с енергийната бедност на местно ниво, повишаване на енергийната самодостатъчност и сигурност в островните общини. Поради липсата на регулаторна рамка, която да регламентира същността и лицензионния режим на енергийните общности в България, наред с подходящи схеми за тяхното подпомагане, подобни модели не са разпространени в страната. Въпреки това, опитът в някои общини показва, че при активна информационна кампания сред гражданите и инструменти, които да гарантират първоначалната инвестиция, могат да се постигнат сериозни енергийни спестявания в много-фамилните сгради. А реализираните пилотни проекти мотивират гражданите да търсят допълнителни възможности за партньорства с бизнеса за производство и потребление на ВЕИ енергия.
През 2019 г. местната ютилити компания „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД насочи публичното внимание към своите над 100 успешно осъществени проекти в гр. Варна за подмяна на вътрешните сградни инсталации за отопление и би-ово-гореща вода на своите клиенти, чрез които компанията присъединява нови клиенти, докато повишава енергийната ефективност на сградите. Така „Веолия Енерджи Варна“ ЕАД се позиционира като първата топлофикация в страната, която получи удостоверение за енергийни спестявания при крайни клиенти. Голяма част от направените инвестиции са вече изплатени, а възползвалите си граждани към днешна дата плащат в пъти по-ниски сметки, факторите за успех на модела са най-вече активна работа с гражданите, помощ в административните процеси и достъп до първоначален капитал за реализиране на инвестицията, която пък се изплаща от постигнатите спестявания.
За да бъде моделът възпроизведен и 6 други общини, екипът на проекта SHAREs (shares-project.еи), финансиран по европейската програма за изследвания и иновации, описва всяка една стъпка от процеса в информационен портал, който ще бъде активен към края на 2022 г. Порталът ще предоставя също така образци на необходими документи и информация за възможни източници на финансиране. Проектът SHAREs планира също така стартирането на менторска програма, която да подпомогне обмяната на опит между вече осъществени инициативи и пилотни проекти за енергийни общности, както колективни действия за намиране на решения от страна на гражданите на проблеми, свързани с потреблението или производство на енергия на достъпни цени.
Д-р Мария ТРИФОНОВА Главен асистент в Стопански факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и координатор на проекта SHAREs за България
***
Реновираният блок 122 партньорство с „Веолия“ етажната собственост успява да осъществи два проекта и да реализира икономии на енергията за подгряване на водата и отопление между 3 и 5 пъти. Преминали вече успешно по този път, живущите се решават да използват покрива на блока за инсталиране на соларна централа, като към настоящия момент очакват необходимите разрешителни. Първоначалната инвестиция ще бъде направена от фирма, която ще захранва мрежата с произведената енергия. Вместо да плаща наем за ползването на покривната площ, фирмата ще поеме разходите за поддръжката й, като снабдява с електричество общите части на блока. Ако моделът на енергийните общности беше правно регламентиран в България, произведената възобновяема енергия от покрива на блок 122 можеше да бъде потребявана и споделяна между домакинствата в тази и в съседни сгради.
Блок 122, вх. 2 в кв. Младост, гр. Варна, се отличава в квартала не само с поддържаната и санирана фасада, но и със значително по-ниските сметки на живущите за парно и вода.
Каква е вашата реакция?
